— Виж какво, Вайслингер, можеш ли да ни покажеш някое от твоите творения? — попита единият от господата и напразно се помъчи да прикрие недоволството си.
— Ама разбира се! — рече майсторът, сгъна грижливо чертежите, махна от масата инструментите и постави на нея един от инкрустираните си часовници-играчки. Нави го и остави пружината му да се развие докрай, после взе още един и още един, чиито прости мелодии се смесиха в пъстър и весел звънтеж. После взе една танцуваща фигурка с подвижни крайници. Майсторът я нави и я постави между часовниците. Пружината й се развиваше с бръмчене и тя тромаво се въртеше на масата.
Господата очевидно не показваха особен интерес към тези демонстрации; те търсеха с очи наоколо, вдигаха рамене, разменяха си крадешком погледи и се преструваха на много внимателни, когато Вайслингер ги погледнеше въпросително. Изведнъж единият забеляза голям стоящ часовник, който заемаше един от ъглите на стаята. Беше великолепно творение с рисуван циферблат, с прекрасна кутия с дърворезба от скъпо тъмно дърво, с изписани порцеланови тежести, окачени на тънки синджири, и с изящно инкрустирано махало, на което личеше еклиптиката с алегоричните изображения на зодиакалните знаци.
— Ти ли си правил и този часовник?
— Да, ваша милост. Харесва ли ви?
— Красив е, но не върви вярно.
— Така е, ваша милост. Това е странна история. Няма да ми повярвате, но той трябва да върви погрешно.
— Как така?
— О, това е дълга история, която сигурно ще ви се стори скучна.
— Ни най-малко!
— Е, добре, щом като искате да я чуете… Моля, седнете! Ето каква е работата. Веднъж при мене дойде някакъв господин, полски граф, който дълги години живял в Севиля и Сарагоса. Връщаше се в родината си и като минавал през нашите земи, чул за мене и ме намерил. Разгледа моите часовници и играла, инструментите и измервателните ми прибори и, изглежда, доста разбираше от този занаят, доколкото можах да схвана от точните му и компетентни въпроси, макар че когато го попитах, той отрече. С една реч той очевидно остана доволен от нещата, които му показах, и ми заръча да му изработя един часовник. Няма нищо по-лесно от това, рекох си аз, но скоро щях да разбера, че се заблуждавам. Защото той носеше със себе си подробни планове за този часовник, по които трябваше да бъде изработен и които беше откупил от един евреин в Севиля за много пари. Изпърво всичко изглеждаше просто, но скоро се натъкнах на затруднения. Колкото повече вниквах в чертежа, толкова пообъркана ми се струваше механиката, и аз започнах все повече да се съмнявам дали причудливият инструмент, който трябваше да бъде създаден по тези скици, изобщо ще може да функционира. Към плановете бяха приложени описания с арабско писмо. Чужденецът, който също не владееше арабски, бе накарал споменатия евреин да му ги преведе на испански; самият той ги беше превел на родния си език и ги бе надраскал в полето на старите пергаменти. Минаха часове и дни, докато ги напишем на немски език, но както нему, така и на мене смисълът на тези описания си остана напълно непонятен — трудно можехме да предположим, че те представляват указание за изработването на часовника, макар положително да бяха замислени като такова; та те бяха още по-объркани от чертежите, и на всичко отгоре бяха написани на някакъв цветист език, който говореше за цветя, за благовония и непознати подправки, за чужди морета и далечни земи, за ангели и демони — а на нас ни трябваха сведения за метали и тежини, за винтчета и пружини, за нарези и разтегателни сили, за баланси и махови амплитуди! Бях объркан, накрая се отчаях и исках да откажа поръчката, но непознатият господин ми осигури царско възнаграждение дори и в случая, че не успея да направя часовника, и част от него незабавно постави пред мене на масата, за да набавя материалите и нужните инструменти. Аз още се колебаех, но той ме помоли най-горещо, увеличи предложената сума, настоя поне да опитам. Най-подир се съгласих и се залових за работа. Нужни ми бяха цели седмици, за да набавя материали в тези лоши времена, защото ми трябваше само най-отбраната стока; поръчах да ми изготвят скицата на циферблат, разделен на шестнадесет часа, сякаш трябваше да показва някакво чуждо време; пребродих страната, за да намеря майстор, който да изработи кутията точно по определените размери, и когато най-сетне го открих, заедно изминахме доста път, докато намерим подходящо дърво и го купим — и всичко това ставаше в суматохата на войната и с големи мъки, тъй като никога не знаехме дали изобщо ще зърнем слънцето на утрешния ден.