— Ваше величество, аз съм глупак.
— Е, не се ядосвайте толкова, Колинс! — засмя се кралят. — Правилно съм ви преценил. Вие също не разбирате от метафизика и болна логика, от тайните на Ориента и от мистериозни чужденци. Впрочем този полски граф беше произволно измислен, но подхождаше добре на останалото, нали?
— Несъмнено, ваше величество.
— Но нека продължа, още не съм свършил.
— Изгарям от нетърпение да узная, ваше величество, как ще се развърже възелът на събитията.
— О, може би ще бъдете до известна степен разочарован. Недейте очаква прекалено много. Ако искате да знаете, всичко е съвсем просто. Та тези двама чужденци, посетили майстора Вайслингер в късна доба и изслушали приказките му с все по-голямо отегчение, накрая купили от него една от механичните кукли и две други играчки, възнаградили го богато и се сбогували любезно, ала със зле прикрито разочарование. И след като се подкрепили малко в „Червен вол“, те продължили пътя си, макар че отдавна преваляло полунощ. Вайслингер не свалил поглед от каретата, докато не завила зад ъгъла и не изтрополила извън града. После затворил отново кепенците си и доволен потъркал ръце, сякаш бил свършил някаква добра работа. Духнал свещта и си легнал.
— Колинс, куклата още ли е при вас?
— Разбира се, ваше величество, но ако позволите да забележа, тя няма почти никаква стойност. Изследвахме я най-подробно. Фигурата се привежда в движение от примитивен пружинен механизъм, благодарение на който се движи в кръг.
— Ах, моят добър Колинс преценява нещата само по техните двигатели и по възможностите им за придвижване… Е, може би имате право, в това отношение тя не представлява кой знае какво, но все пак е хубава играчка, която би могла да възрадва немалко люде и в наши дни. Личи си ръчната изработка, всяко винтче е правено на струг.
— Няма съмнение, че е интересна, ваше величество, но далеч не толкова, колкото фигурката, която в момента държите в ръка.
— Да, тук сте прав. Техниката става все по-съвършена.
— И тя ли е дело на Вайслингер?
Без да отговори на въпроса му, кралят се приведе напред и внимателно постави куклата на пода. Тя направи няколко предпазливи стъпки и завъртания, за да провери дали повърхността е достатъчно гладка, после извърши няколко изкусни пируета, скочи чевръсто във въздуха, падна пак на краката си и с дълбок поклон показа, че представлението й е свършило. Министърът кимна възхитен, а кралят сякаш беше потънал в размисъл, но внезапно се извърна към Колинс.
— Докъде бях стигнал?
— През същата вечер, ваше величество, онзи майстор…
— Да, да, спомних си. И така, слушайте по-нататък!
Беше вечер. Нощният пазач току-що бе известил единадесетия час и бе отминал надолу по улицата, когато една карета, теглена от два охранени коня, зави иззад ъгъла, изтрополи по настилката на пазарския площад и спря пред странноприемницата „Червен вол“’, точно срещу къщата на майстора, който изработваше кукли. Самият той беше приближил до прозореца и бе открехнал съвсем малко кепенците му; взираше се навън, за да разпознае пътниците, смутили среднощния покой. Съдържателят на „Червен вол“ бе излязъл на прага, за да посрещне важните гости, но трябваше да установи с изненада, че от каретата не слиза никой. Кочияшът също нямаше намерение да слиза от капрата и когато стопанинът му зададе някакъв въпрос, той обясни с жестове, че не разбира местния език. Стопанинът постоя още малко нерешително, сетне вдигна рамене, прибра се и заключи вратата. Вайслингер обаче остана на мястото си, без да изпуска от погледа си каретата. На прозорците й имаше завески, но когато очите му свикнаха с тъмнината, той забеляза, че някой е повдигнал леко завеската и също така внимателно наблюдава къщата му. Времето течеше. Вайслингер не мърдаше от поста си, онези срещу него — също. Най-сетне чуждият наблюдател си запали цигара.
— Глупак! — промърмори Вайслингер и внимателно затвори кепенците. Той дори и не погледна навън, когато след около час каретата отново потегли и изтрополи извън града. Отдавна си беше легнал.
— Какво мислите за тази вариация, Колинс?
— Непростима грешка, ваше величество — цигара през седемнадесети век! Признавам се за победен. Това е недопустимо за когото и да било от патрула. Предавам се.