Когато навън всичко се успокои, най-безстрашните се осмелиха да излязат от домовете си, като боязливо се оглеждаха. Хората водеха шумни спорове за случилото се през нощта, питаха се срещу кого ли е било насочено нападението, какви са били дръзките му извършители, какви щети са нанесени, какъв е този странен мирис на изгоряло и още много, много неща, но установиха, че щети не са нанесени никому и че ничий имот не е нито повреден, нито пък отвлечен. Така на първо време не се стигна до друго заключение, освен до това, че пукотевицата е била причинена от най-малко сто тежковъоръжени човека, появили се ненадейно и също тъй ненадейно, изчезнали, защото храбрата намеса на бойките и безстрашни граждани ги е накарала да си плюят на петите.
Нощният пазач съобщи, че имал намерение да се хвърли самопожертвователно срещу галопиращите коне и да улови юздите им, но после решил, че ще е по-добре да се въздържи, за да не допусне евентуална безсмислена жертва и да не лиши града от услугите си. Затова той оставил животните да прелетят като бесни покрай него и се задоволил само с едно гръмко и отчетливо „Стой!“, но кочияшът, който шибал конете като побъркан и приличал на самия сатана, пренебрегнал заповедта му.
Още дълго обсъждаха случката на светлината на факлите и се разотидоха едва когато настъпи утрото и кръчмарят се умори да пълни стаканите и да ги продава на ожаднелите хора оттатък улицата, които стояха до пазарската чешма и празнуваха своята победа.
След няколко дни и след няколко вечери, преминали в разисквания из кръчмите, вземайки под внимание и мнението на духовенството, което прояви жив интерес към случилото се, жителите на градчето стигнаха до единодушното заключение, че са били посетени от някакво творение на дявола, което вероятно представляваше лошо предзнаменование; някои дори смятаха, че по този начин е трябвало да бъде предупреден стопанинът на „Червен вол“, който бе придобил лошия навик да пълни стаканите все по-малко, пък и виното и бирата му добиваха все по-воднист вкус. Този слух бързо се разпространи и стигна до ушите на кръчмаря. Поличбата от гръм и мълнии пред странноприемницата му го накара да се замисли и за всеобщо удовлетворение всички много скоро забелязаха, че той я е взел присърце и вече не дава на клиентите си повод за оплакване в това отношение, поне на първо време.
А майсторът на кукли каза, че не знае нищо за нощните събития. Той твърдеше, че е спял дълбоко и не е успял да чуе олелията, макар тя да бе станала току пред прозореца му.
Когато съдържателят на „Червен вол“, опитвайки се да заглуши одумките по негов адрес, съобщи на хората, че чужденците от каретата в същност са разпитвали за Вайслингер, майсторът отвърна с усмивка, че кръчмарят прави жалък опит да се оправдае, като прехвърли вината на друг, и че той, Вайслингер, няма нищо общо с тези смутители на покоя, че и не иска да има нищо общо с подобна паплач, и че разбойниците са поднесли почитанията си най-напред именно на кръчмаря и са посетили първо него, както е известно на всички и както самият той си е признал.
Спорът бе спечелен от Вайслингер, защото съумя да постави натясно кръчмаря чрез мъдростта и остроумието си, и последният предпочете да не повдига повече този въпрос и не отрони нито дума за цялата история.
— Какво ще кажете за тази версия, Колинс?
— Лошо си свърших работата, ваше величество, много лошо…
— Като стадо слонове в магазин за порцелан. Защо беше нужна подобна шумна акция? Та вие изпратихте там цял полк! Имахте късмет, че хората от оная епоха са твърде суеверни; я си представете същото в двадесети или двадесет и първи век? Интервенции от подобен размер там дори могат да предизвикат война. Поне имахте ли някаква полза?
— Ползата не беше голяма, ваше величество. Куклата наистина беше несравнимо по-сложно конструирана от онази, която бяхме купили от Вайслингер, бих казал дори, че за техническия стандарт на онова време тя беше едва ли не невероятно сложна, което естествено даде храна на подозрението ни, но, от друга страна, механизмът й не се отличаваше с нищо тайнствено. Макар че не можахме да я реконструираме напълно по събраните останки, липсваха каквито и да било следи от електроника, тя сигурно бе изработена на чисто ме-механична основа. Но сега на мене почти ми се струва, че онзи майстор е искал да ни погоди номер, а ние тозчас сме се хванали на въдицата. Той отдавна е знаел, че ние не сме от неговата епоха. Но, ваше величество, не мога да си обясня как такова нещо може да мине през ума на един човек от седемнадесети век?