— Разбира се, Колинс. Но и това празно място ще се запълни. Потърпете още малко. Още не съм свършил.
— И така, това беше интервенция от страна на ВАЙС…
— Хм — подсмихна се кралят.
— Не можехме да променим каквото и да било.
— Вече не, Колинс, вече не!
— Така е, ваше величество, вече не… Принуден съм да призная поражението си.
— Недейте така, Колинс! Сега не е време да се предавате. Историята все още не е завършена. Продължавайте да играете, настоявам! И ще настоявам, дори ако трябва да ви заповядам. И така, не ме разочаровайте. Може би ще опитате още един важен ход с мене.
— Просто не зная…
— Трябва грижливо да подреждаме камъче след камъче, за да оформим цялостната картина. Все още нещо липсва.
— Да, ваше величество. Например: каква е тази смяна на местата и с кого? Или пък: каква информация получи този Вайслингер от ВАЙС, стига този кочияш — а аз все още съвсем не съм убеден в това — наистина да е ВАЙС? Какво узна Вайслингер от този чужденец?
— И на него му е била разказана същата история, която и вие току-що чухте. Само че майсторът на кукли е чул и края, така както и вие ще го чуете след малко. Тогава историята с размяната ще ви стане ясна.
— С ваше позволение, ваше величество, аз сякаш предугаждам нещо. Но продължете, за да се уверя в него.
— Имайте търпение, Колинс. Разполагаме с време, с много време. Ще научите всичко.
— Цял съм слух; горя от желание да узная всичко, ваше величество.
— Е, добре… Но тази част от историята е много по-различна. Тя се развива значително по-рано от това, което досега ви разказах.
Преди да продължи, кралят се замисли за момент.
Междувременно куклата бе започнала да включва в танца си двойни салта и се премяташе из залата.
— Както може би знаете, Колинс, някога аз имах брат…
— Ваше величество забрани най-строго да се знае такова нещо и дори да се споменава. Доколкото ми е известно, той е загинал преди много години при безразсъдни физични експерименти.
— Да, така е. Загина, и то при експеримент с пътуване във времето. Сега ще чуете как стана това. Имало едно време…
Имало едно време един крал, който бил много богат. Той властвал над четири слънчеви системи и двадесет светлинни години в диаметър. Та този крал имал двама сина почти на еднаква възраст. Когато още били деца, в двореца живеел един странен старец, комуто никой не обръщал особено внимание. По професия бил математик и физик, имал задължението да се грижи за електронната система и за изчислителния център на двореца, отдаден бил изцяло на научните си интереси и никога не вземал участие в шумния дворцов живот. Рано бил загубил жена си и след смъртта й живеел съвсем уединено, ядял и спял сред своите апаратури и компютри, тъй че в продължение на цели, седмици никой не го забелязвал, ако не се наложело да го повикат за някакъв ремонт, когато някоя телевизионна стереостена или предавател излезели от строя. Произхождал от една забравена вече планета в империята, от един стар жизнен заселнически род, който се бил приспособил към климата на планетата до такава степен, че можел да живее и под открито небе. Мисля дори, че баща му е бил селянин.
Самият той обаче ходил на училище, където показал големи дарования, следвал електрически науки и станал прочут в своята област. Но един ден младата му съпруга загинала при авария с някакъв ферибот. Това очевидно е било силен удар за него. Изоставил физиката и заживял като отшелник. Скоро останал без никакви средства, налегнали го грижи. После започнал да пише истории, нещо като приказки, изпълнени със загадъчност и скрит смисъл. Проявил се като надарен и в тази област, ала въпреки това нямал щастие. Колегите-писатели го осмивали, защото никой не можел да разбере приказките му, а се намерили и хора, които говорели, че голямото му нещастие е станало причина да загуби разсъдъка си. Скоро всички го забравили, никой не, искал да чете написаното от него, той останал съвсем сам и водел живот в недоимък в едно бедно предградие.
Но не щеш ли, кралят научил за тази трагична орис и наредил да го повикат. Той се явил след дълги колебания и в края на краищата започнал работа в двореца. Възлагали му сегиз-тогиз ремонти, а освен това трябвало да наблюдава централата за управление и изчислителните съоръжения — занимание, което не отнемало много време и не изисквало особени усилия. Продължил да пише приказки, заради което пак търпял подигравки. Никой не го възприемал сериозно, но това очевидно никак не го засягало. Той само загадъчно се усмихвал, когато от време на време го уговаряли да прочете някоя от историите си, а хората се отвръщали от него, клатейки глава. С една дума в двореца го смятали за чудак с разбъркани мисли и странна логика, но тъй като изглеждал безобиден, не го закачали. Само двамата принца били свързани с него в сърдечно и истинско приятелство. Той също бил привързан към тях, ала не защото се надявал на някакво облагодетелстване, не, такова нещо и през ум не му минавало, а защото били най-търпеливите му слушатели и можели часове наред да изпитват наслада от разказите му, без да се уморят. А той разказвал за миналото и бъдещето, за далечни непознати империи и техните странни обитатели, умеел съвсем точно да описва градовете, улиците и площадите, облеклото, езика, нравите и обичаите на жителите, толкова точно, сякаш сам е бил там и всичко е видял със собствените си очи. А в същност рядко напускал помещенията на кралската изчислителна централа, които на всичко отгоре били без прозорци, и прекарвал дните си сред компютри и полеви генератори, сред преобразователи на материи и предавателни съоръжения.