Но такава била и съдбата на стражите от патрула. Те наистина свършили много работа, употребили много време, изучавали стари езици, изследвали нравите и обичаите на отдавна отмрели цивилизации, упражнявали се в манипулирането с примитивни оръжия и прибори, научили се да отглеждат животни, да спят под открито небе, да понасят бълхи и въшки, да търпят замърсена околна среда, приспособили стомасите си към варварски храни, ала успехът така си и останал незначителен. Преследвали химери, гонели кукли и всякакви други подобни механизми. Това е и най-веселото в тази история. Гонели една кукла, която не можела да бъде хваната и която те нито веднъж не успели да зърнат, докато накрая станало твърде късно. Но какви ви ги разправям!? Това сам вие отлично го знаете, нали, Колинс!? Та вие сам ръководихте цялата тази операция.
— Прав сте, ваше величество.
— Но оставете ме да свърша и с последната част от историята, най-отвратителната и най-тягостната. Нека ви разкажа за съдбата на принудително кацналия принц, когото жестокият жребий запокитил назад, в мрачните столетия, да ви разкажа и за това как е успял да се справи с всичко.
Принцът бе минал през огледалото и бе започнал движението в посока на миналото, за да проучи пломбата, създала им толкова трудности в началото на експериментите. Остави се да бъде носен от леко смукателно течение през искрящия мрак, но изневиделица почувства, че движението му става невероятно бързо. Усети, че се върти, сякаш е попаднал във водовъртеж, и почти загуби съзнание. Внезапно движението се прекрати, полето го изхвърли от себе си и стана светло.
Досега той не бе имал каквато и да било представа как едно тяло би могло да се материализира без наличието на огледало, какви полеви енергии са му нужни за тази цел и какви предохранителни мерки би трябвало да се вземат. Принуден бе да изпита всичко това на собствения си гръб. Материализира се на височина около четири метра над земната повърхност и се сгромоляса върху нея. Усети пронизваща; болка в ставата на дясното си бедро и падна по лице. Едновременно с това забеляза, че косата му е опърлена и че дрехите му горят. Овъргаля се по мократа земя и успя да потуши огъня. Беше изтощен, мръсен, измъчваха го болки затова остана да лежи на земята, опитвайки се да превъзмогне шока. Задавяха го сълзи, ала само след няколко минути вече се бе съвзел до такава степен, че можеше да обмисли положението, в което се намираше.
Нямаше никаква представа в каква епоха беше попаднал. Ако можеше да съди по първите си впечатления, по всяка вероятност се намираше в някоя твърде отдалечена област от миналото, защото дирите по почвата, с която се беше запознал по толкова болезнен начин, сочеха съвсем явно, че все още съществуваше земеделието. Внимателно огледа местността около себе си. Лежеше на голо поле, наблизо не се виждаше никакво човешко поселище. Местността беше хълмиста, тук-там се забелязваха отделни групи дървета. Един ред недоразвита растителност от същия вид линееше край някакъв поток, който се виеше през недълбока долина. Околността имаше грозен и занемарен вид, всичко растеше в безпорядък, растенията бяха диви и асиметрични, генетично необлагородени, а дърветата, изглежда, бяха расли по естествен път. Неотдавна някой очевидно бе напоявал земята прекомерно обилно, защото беше прогизнала от влага, а по поляните и нивите, обрасли с плевели, се виждаха големи локви. Небето бе мъгливо и облачно, така че трудно можеше да се види къде се намира слънцето, но сигурно беше някъде към пладне.
При всичкото си нещастие той все пак бе имал и щастието да не се материализира в някоя гъсто населена област. Налягането, което бе предизвикал, би разкъсало тогава дробовете на всички живи същества на сто метра от него. Ако пък при материализирането си се беше сблъскал с някое твърдо тяло, би се стигнало до експлозия, равна на експлозията на средна по мощност атомна бомба, и от него не би останала и следа. Огледа се за някакво укритие, защото всеки въздушен съгледвач веднага би го открил на полето. Не можеше да остане тук. Облеклото му, което сигурно щеше да се види странно на жителите на местността, а на всичко отгоре беше и обгорено, внезапното му появяване буквално от Нищото, незнанието на местния език — всичко това щеше да го направи подозрителен, когато го хванеха, и щеше да стане причина да го подложат на неприятни разпити, при които едва ли някой щеше да му повярва, че казва истината. Огледа внимателно небето, но за щастие не видя наблизо никакво летателно тяло. Най-добре беше да се скрие временно в гъсталака и да изчака там настъпването на нощта. Тогава щеше да се огледа за евентуални светлини, за да открие някое малко селище или поне една-единствена къща, където да направи опит да се сдобие с характерните за този край дрехи, с храна и с най-необходимото снаряжение. Пък след това щеше да мисли за следващите си ходове.