Стана и парлива болка тозчас прониза дясното му бедро. Сигурно се бе наранил при внезапното падане. Дано няма нищо счупено, мислеше си той, това би означавало истинска катастрофа. Закуцука през полето по посока на най-близката група дървета, като се придвижваше с големи усилия. Проклинаше метеоролозите, задето бяха оросили почвата толкова обилно. Регулацията на климата тук сигурно се намираше още в зародиш. Мократа земя залепваше на тежки буци по подметките му и нерядко някоя от обувките му оставаше в калната нива, та той трябваше да я тегли с ръце. Бе екипиран крайно недостатъчно, облеклото му беше твърде леко, но положението можеше да бъде и далеч по-лошо, ако бе попаднал в някоя студена зима. Дърветата, към които се бе отправил, се намираха оттатък тясното поточе. Налагаше се да го прегази, понеже не можеше и да мисли за прескачане. Всяко пристъпване му причиняваше болка и превръщаше ходенето в истинско мъчение. Когато най-сетне достигна брега, той изведнъж спря.
В потока, наполовина заливани от плитката вода, лежаха обезобразените трупове на двама мъже. Някой очевидно бе откраднал част от дрехите им, защото бяха полуголи, и се намираха във водата сигурно от доста дни, тъй като телата им бяха подпухнали и разложени, а от тях се носеше ужасна воня. По главите и вратовете и на двамата зееха страшни рани от хладно оръжие. Бяха убити по варварски начин и след това хвърлени в реката. Той никога не бе виждал нещо по-ужасяващо и затова се извърна потресен назад. Престъпление? Само това липсваше! Само в това оставаше да се забърка! Трябваше да напусне това място час по-скоро. Продължи да крачи надолу край потока с максималната бързина, на която бе способен. Триста метра по-нататък се натъкна на разбит мост от изгнило дърво, по който минаваше път през потока. Забеляза, че беше разрушен нарочно. Тук откри още един труп, този път на жена, простряна до някакво преобърнато превозно средство, което също така беше разбито и плячкосано. Престъпниците очевидно бяха хвърлили око на имуществото на жената, защото на поляната, от двете страни на пътя и в потока, бяха разхвърляни разбити сандъци и смачкани кошници, парчета от дрехи и платове, различни по големина обувки и предмети, чието предназначение не му беше ясно. Изглежда, че превозното средство беше нещо като снабдителна кола. Жената вероятно се бе съпротивлявала докрай, защото макар и мъртва, здраво бе впила пръсти в някои части от имуществото си. Очевидно я бяха застреляли в челото с едрокалибрено оръжие, защото изстрелът бе откъснал част от черепа й.
Побиха го тръпки, той се извърна и събра няколко парчета плат, за да покрие жертвата. След това потърси всичко, което му се струваше от полза, откри някаква странна дреха, чиито две тръби очевидно бяха предназначени за краката, както и горна дреха от дебел плат, която беше съдрана и мокра, ала отлично можеше да му послужи. Изпробва и други дрехи, докато най-сетне се натъкми досущ като местните жители. Поизмъчи се само с обувките, но накрая все пак откри един чифт от животинска кожа, които криво-ляво му ставаха. Превъзмогна отвращението, че до кожата му се допира кожа на друго живо същество, и се обу.
Постигнал беше първата си цел и макар да се чувстваше като мародер, можеше поне да бъде сигурен, че няма да привлече подозрението на хората с облеклото си. Добре съзнаваше опасността, която го грозеше, защото ако го хванеха в близост до местопроизшествието, вече едва ли щеше да бъде необходимо да мисли за бъдещето си. По всичко личеше, че човешкият живот тук няма особено висока цена и в това отношение местните жители не се церемоняха много. Това го караше да бъде нащрек, и той имаше късмет, че наоколо не се виждаше жива душа. Областта беше сякаш твърде рядко населена и имаше съвършено неразвита транспортно-съобщителна мрежа, в противен случай отдавна да бяха открили мъртъвците.