— Това са глупости, Колинс, чувате ли! Колко още искате да ви го повтарям? За какво ми е кукла? Виждали ли сте ме някога да си играя с кукла? Ама че безсмислици!
— Ако позволите, ваше величество, по сведенията на нашите агенти по линията на времето вие сякаш ще проявите твърде голямо пристрастие към този малък механизъм.
— Ето това не го разбирам! За какво ми е притрябвала някаква кукла? Да не съм дете? Престанете с тази ваша кукла, тя ме кара да побеснявам!
Министърът вдигна рамене и погледна часовника си.
— Не ви съобщавам нищо друго освен факти, като казвам, че ваше величество ще благоволи да се отнася гальовно с куклата, при това ще остави оръжието си настрана и дори ще създаде впечатление на извънмерна ведрост, на такова настроение, сякаш ваше величество е едва ли не…
— Какво едва ли не?
— … сякаш ваше величество е едва ли не друг човек.
Кралят изпъшка, облегна се назад, поклати енергично глава, после пак се примъкна напред и се замисли.
— Да я вземат дяволите тази кукла… — мърмореше той и на няколко пъти се плесна с длан по челото. Сетне отново се нахвърли върху Колинс: — Вече седмици не съм чул от вас нищо друго, освен информации за тази кукла и други такива глупости. Не се справяте със задачите си, Колинс! Не се справяте със задачите си на министър по въпросите на личната ми сигурност! А това може да ви струва главата, известно ли ви е?
— Позволете да ви припомня, ваше величество, че предприехме абсолютно всичко, за да открием производителя, да се доберем до куклата и да я унищожим. Тези наши усилия костваха стотици години от живота на най-добрите ни специалисти по стара история, манипулация на епохите и каузална координация. Няма да бъде пресилено, ако си позволя да уверя ваше величество, че сторихме абсолютно всичко, което беше по силите ни.
— Бях ви заповядал да предприемете една фрактура, за да предотвратите този ужасен миг! Предприехте ли фрактурата? Не! Бях ви заповядал да отстраните човека от… е, от седемнайсети век, който е направил тая играчка. Осъществихте ли тази… тази коректура? Не! Вместо това не преставате да ми бръщолевите за годините от живота на специалистите ви. Те не ме интересуват! Чувате ли? Те изобщо не ме интересуват! Показахте се некадърник! — Кралят цял трепереше от ярост, ръката му конвулсивно бе стиснала оръжието. Пищовът беше насочен право срещу Колинс.
— Ако позволите, ваше величество, моля ви най-коленопреклонно за прошка, ала аз току-що казах, че сторихме всичко, което беше по силите ни…
— А унищожихте ли куклата? Отговаряйте — да или не? Ако сте я унищожили, защо тогава тя пак се появява?
— Унищожихме я, по-точно унищожихме една кукла, но може да има безброй други…
— Я престанете с вашите врели-некипели! Да не би да искате да ме убедите, че онзи нищо и никакъв занаятчия е бил в състояние да произведе безброй кукли?
— Това положително не е възможно, ваше величество, но може би още две или три от същия вид…
— Щом като е така, защо не са унищожени? Да ви кажа ли защо — защото сте некадърник!
— Ваше величество знае, както аз неколкократно се осмелих да подчертая, че по всяка вероятност, а и според собственото ми скромно мнение, централният проблем далеч не се състои в това. Историята с куклата несъмнено е необичайна, но тя във всички случаи е толкова маловажна, колкото и онзи занаятчия от седемнадесети век. Тук имаме работа с интервенция от страна на ВАЙС, при която този човек от далечното минало или изобщо не играе роля, или има някаква второстепенна функция, например да ни поведе по погрешна следа. Ваше величество знае, че никога не съм считал това за сигурен признак. Какви ли шансове би могъл да има изобщо човек от предтехническата епоха? С очите си се убедих, че по онова време все още не са познавали дори електрическата енергия, а тъкмо са експериментирали с жабешки кълки.
— Но са могли да изработят механични автомати, Колинс, които при повече умение и добро съхранение в музеи и колекции могат да се запазят и няколко хилядолетия. А имам и други аргументи, които ме карат да се опасявам от този човек — каза кралят. — Ваша задача беше да го извадите от играта, изрично ви бях заповядал това.
— ВАЙС ни попречи — вдигна рамене Колинс.
— ВАЙС, ВАЙС! Престанете с този ВАЙС, по дяволите!
Млъкнаха. Времето течеше.
Стражите непрекъснато влизаха и излизаха. Сега вече те регистрираха всяка секунда.
— Колко още ще продължава това, Колинс?
— Остават още точно единадесет минути и тридесет секунди, ваше величество — отвърна министърът. Той държеше часовника си в ръка. След изтичането и на това време огледалото щеше да угасне за десет секунди и да стане непроницаемо за патрула.