Негово величество се усмихваше доволен. Куклата прекъсна танца си, скочи на ръката на Колинс и здраво се улови за наметалото му.
— Шах на краля! — каза министърът, изчезна в огледалото и отново излезе оттам. Беше малко задъхан.
— Както виждам, всичко се е осъществило според предварителния план.
— Тъй вярно, ваше величество. Заедно направихме един разкошен фойерверк в Оперативна база номер 7, както може би си спомняте. От нея не остана и следа.
— Да, спомням си… Е, какво ще кажете сега за цялата история, Колинс?
— Всичко изглежда твърде логично, ваше величество.
— Нали? Още повече че никога не съм имал брат — намигна кралят на своя министър.
— Още повече, че ваше величество никога не е имал брат, както благоволи да заповяда негово величество брат ви — отвърна с усмивка Колинс.
Кралят бе станал от мястото си и приятелски потупа министъра по рамото.
— Добре построихме всичко, обмислихме най-различни неща, отхвърлихме някои, поправихме други, трети пък добавихме. Сега трудът ни е завършен. И последното камъче е поставено на мястото му. Мисля, че стана доста добре. Какво ще кажете, Колинс?
— Добре е, много е добре, ваше величество. Само като си представя Вайслингер: след като загива при плячкосването на някакво имение, той става майстор на кукли и уважаван жител на един град…
— Подобна фрактура е допустима, понеже е несъществена. Той не е имал деца, както знаете.
— … но един ден, или по-скоро една нощ се събужда с натежала глава и от този миг сякаш е друг, не съумява да конструира вече нито един часовник, получава пристъпи на бяс, отдава се на пиянство, яде бой в „Червен вол“ от момците на града, защото изведнъж започва да се държи нахално, пропада все повече и повече; и нека подчертая, че всички тези неща той ги знае чак до горчивия край — един ден всичко ще му дойде до гуша, ще си надене примка на врата и ще свърши.
— Малко жестоко, не мислите ли? — колебливо рече кралят.
— Хм… даже е отвратително — отвърна Колинс и кимна.
— Но на пердаха в „Червен вол“ държа, Колинс!
— Него напълно си е заслужил, ваше величество — усмихна се дяволито министърът.
— Все още можем да отредим на нещастника по-добра съдба. Но нека го оставим още известно време в неведение, преди да се намесим. Виждате ли, Колинс, това й е хубавото на нашата история, че все още можем да променим нещо в нея, ако смятаме, че сме измислили по-добро. Но сега на ход е ШВАРЦ. Не бива да го подценяваме, в края на краищата той има същата подготовка, както и аз. Затова нека изчакаме. Ще бъде жалко, ако играта вече е свършила. При удобен случай ще трябва да обмислим всички възможности, които той има в своята ситуация. Съгласен ли сте, Колинс?
— Съгласен съм, ваше величество.
После и двамата потънаха в мълчание и се загледаха във фигурката, която тъкмо в този момент се готвеше да започне отново някакъв изящен танц и вече опитваше първите стъпки.
— Ще ми разреши ли ваше величество един заключителен въпрос?
— Разбира се, Колинс. Дори знам какво ще ме питате. Ще ми кажете, че нещо е в повече, нали?
— Да, ваше величество. Кръгът е затворен, но какво да правим с куклата? Та тя е безполезна, искам да кажа, сега става ясно, че тя няма никакво предназначение в нашата история. Тя беше излишна.
Кралят примирено въздъхна.
— Ех, Колинс, Колинс… Вие наистина сте умна глава, но защо не искате да проумеете, че не всичко трябва да има някакво предназначение?
— Но, ваше величество, въпросът ми е съвсем оправдан! Защо Вайслингер трябваше да се мъчи да конструира кукла, за която предварително е знаел, че няма…
— За бога, Колинс! Вашето мислене, основано на ползата, е направо ужасно. Вие все още не сте ме разбрал. Нима сме седнали тук с вас да поправяме света, като си съчиняваме истории? Цял ден си блъскахме главите с този проблем — и аз, и вие. Малкото часове, с които разполагаме, трябва да използваме за създаване на различни миражи и за церебрална гимнастика, при което като нищо може да ни хрумне и някоя добра идея, от само себе си, тъй да се каже гратис, след като толкова държите на ползата!
Кралят му хвърли гневен поглед и министърът побърза да се обади:
— Да, прав сте, ваше величество…
— Защо например съчинихме тази история?
— Може би от скука, ако ми бъде позволено да се изразя така, и за да изпитате наслада от играта на мислите… — колебливо отвърна Колинс.
— И така може да се рече — каза кралят. — Нима не е хубаво, когато в нашия свят, построен изцяло върху цели, ползи, ефекти и резултати, се срещнат и неща, които изглеждат съвсем безполезни, защото носят смисъла си единствено в самите тях, както тази малка кукла в нашата история? И все пак тя е възхитителна… или може би именно заради това.