— За какво е тази пломба, Колинс? Можете ли да ми кажете защо ВАЙС е поставил тази пломба? Какво се крие_зад нея? Зад нея става нещо, но какво?
Гласът на краля потреперваше. Напрежението растеше.
— Това не ни е известно, ваше величество — каза министърът. — Може да е само трик, след малко ще узнаем. Но ваше величество действително няма основания за опасение, нищо няма да се промени.
— Така казват, стражите ви. А те са глупаци — изпъшка кралят. Не му достигаше въздух и той опипваше яката на черното си наметало, сякаш го стягаше. Кърпата в ръцете му, с която бършеше челото си, беше мокра от пот.
— Взехте ли всички предохранителни мерки? Блокирано ли е всичко?
— Точно както ваше величество благоволи да заповяда. Целият дворец на няколко пъти беше основно проверяван, като особено внимание обърнахме на тази зала. Тук няма нито един кубически сантиметър, който да не е подлаган на най-щателен контрол. Унищожихме всички кукли, играчки и други подобни механизми в близост до въпросния момент, до които успяхме да се доберем. Дворецът е абсолютно изолиран. В залата, в която се намираме, не може да проникне нищо, което да не бъде забелязано. И най-малката частица, дори да е по-малка от прашинка, ще изгори в енергийните полета. Куклата трябва да дойде или от огледалото, или да се материализира по начин, който ни е непознат, защото в залата я няма дори във формата на енергия, каквато още не сме срещали.
Кралят се озърна подозрително, сякаш все пак можеше да открие нещо, но пищовът му не срещна никаква цел. Помещението беше голо, в него се намираха единствено кралят, седнал на престола си, министърът, огледалото и нескончаемият поток от стражи, които охраняваха негово величество.
— Колинс, вече не мога да гледам тия муцуни!
— Ваше величество изрично благоволи да заповяда…
— Знам, знам, знам! Може ли да им имаме пълно доверие?
— Абсолютно.
— Каква беше оная история с майстора на кукли?
— Да, тя наистина е малко необикновена, ваше величество. Сравнително голяма част от живота му, изглежда, съдържа важни, исторически факти, които ВАЙС не е пожелал да измени. Както ваше величество знае, през хиляда шестстотин двадесет и трета година той се появи в едно градче на тогавашната Европа — днес там е нашата Оперативна база номер 7, — купува си неголяма къща, има нелоши доходи и живее като обикновен дребен занаятчия, няма кой знае какви претенции, рядко се среща с други хора, но всички го уважават. На седемнадесети август хиляда шестстотин двадесет и девета година периодът изведнъж става недостъпен за нас, защото му е поставена пломба, която неимоверно много затруднява операциите ни и се простира чак до втори февруари хиляда шестстотин петдесет и пета година, следователно върху почти три десетилетия. Въпреки това изпратихме няколко специалисти да изживеят този период. Ваше величество едва ли би могъл да си представи какво означаваше това за хората. Но и тук претърпяхме неуспех, защото те изчезнаха. Не успяхме да ги открием нито в петдесетте, нито в шестдесетте години на онова столетие. Впрочем това е твърде суров период с военни стълкновения и морален упадък. С две думи по времето, когато отново сме в състояние да започнем операциите си, ние узнаваме, че занаятчията е умрял. Разпитахме хора, които са го познавали. И макар да не можем да подложим на проверка достоверността на информациите, тъй като липсват писмени сведения, стигнахме горе-долу до следната представа: През една нощ той имал страхотен пристъп на бяс и от този момент сякаш бил друг човек. Дотогава всички го почитали, ценели съветите му, но сега той съвсем се изменил — разпуснал се, започнал да ругае, да говори като луд, престанал да упражнява занаята си, увлякъл се в пиянство, предизвикал свади и побоища и навсякъде правел впечатление с нахалното си поведение — поискал например от съседите си да го наричат „ваше величество“, заради което те здравата го напердашили. По всичко личи, че се е побъркал. Западал все повече и повече, живеел от подаяния, кражби и просия, докато един ден го намерили обесен в една плевня, където сигурно е висял поне две седмици. Сам бил посегнал на живота си и сложил край на тъжното си съществуване. Трябва набързо да са го погребали някъде, защото не успяхме да открием гроба му. Казаха ни, че обикновено така постъпвали със самоубийците. Съществува голяма вероятност смъртта му да е настъпила през есента на хиляда шестстотин и петдесета година. Както вижда ваше величество, тук няма нищо за отбелязване — имаме работа с една съдба, която може и да не е била съвсем ежедневна за онези столетия, но в никакъв случай не може да бъде наречена и необикновена.