— Ами куклата, Колинс? Каква беше историята с куклата?
— Удаде ни се да разрушим една. Нашите хора я подложиха на обстрел с лъчеви пистолети и тя експлодира. Не успяхме да я реконструираме напълно, но малкото части, които успяхме да съберем бързешката в тъмното, издават съвършено примитивна механика, задвижвана от пружини, както е при часовниците и играчките от онова време. Така че и тук няма нищо особено.
— Не открихте ли нещо в следващите столетия?
— Изследвахме несметно количество механични играчки и макар след средата на двадесети век да вършехме това спорадично, понеже се натрупа неимоверно много материал, мога да кажа със сигурност, че не се натъкнахме на нищо забележително. Сегиз-тогиз откривахме в литературата указания за механизми от по-висш разред, каквито и търсехме, но всеки път, когато проверявахме тяхната състоятелност, оставахме с празни ръце. По онова време механичната кукла е просто любима фикция, нещо като герой от приказките, като първична форма на идеята за робота, предполагам — но не може и дума да става за осъществяване на тази идея поради липса на технически възможности.
— Значи нищо! Нищо!
Кралят изрече това повече на себе си, отколкото на министъра, който вдигна със съжаление рамене.
— Колко минути остават, Колинс?
— Още пет, ваше величество.
— Просто да се побърка човек! Няма ли тази шетня най-после да спре?
— Съжалявам, ваше величество. Вие сам благоволихте да заръчате непрекъсната охрана на залата. Не можем да я преустановим, без да предизвикаме чувствителни, фрактури, които могат да имат неописуеми последици за сигурността на ваше величество.
Министърът задържа погледа си върху часовника и сравни времето с темпоралната лента, която държеше в ръка. След четири минути и тридесет секунди редицата от точки на стражевите позиции за кратко щеше да се прекъсне.
— Колинс, нямате ли никаква представа какво може да се случи след няколко минути?
— Съжалявам, ваше величество, нямам. Обаче…
— Какво обаче?…
— Ако ваше величество няма нищо против, имам известни предположения.
— Абе вие не разбрахте ли, че сте длъжен да мислите и да казвате мислите си на глас! Хайде, започвайте!
— Бихме могли да допуснем, че чрез опита, който ваше величество предстои да придобие, и чрез евентуалното усъвършенстване на техниката за пътувания във времето, в бъдеще ваше величество сам посредством такива пломби ще може да прави недостъпни някои важни мигове и периоди от линията на времето.
— Ама разбира се, Колинс! Защо толкова дълго премълчавате този така важен аспект? Това е една напълно приемлива възможност, която просто не може да бъде обмислена както трябва.
Кралят се усмихна с облекчение. Улови се за тази своя мисъл като за сламка. Самолюбието му очевидно се ласкаеше, че той сам би могъл да бъде ВАЙС. Щракаше нервно с пръсти и трескаво размишляваше. Но после лицето му отново се помрачи.
— Но ако беше така, нали щях да си предам поне една информация за сегашното положение, за да го направя поне до известна степен по-поносимо…
— Може би това е невъзможно от гледна точка на сигурността — подхвърли Колинс.
Кралят поклати недоверчиво глава.
— Ами тази проклета кукла?
— Може би именно тя ще донесе някаква важна информация на ваше величество.
— Ами оня майстор на кукли? Не, Колинс, не…
— Той може би няма нищо общо с цялата тази работа, може би е само някаква второстепенна фигура… Но кой знае, може и да е източник на информация…
— Може, може!… Това ли е всичко, което имате да ми кажете, а? За какво според вас сте на този пост? За да скалъпвате някакви неясни предположения, така ли? Това и аз го мога. Вие обаче носите отговорност за личната ми безопасност, ясно ли ви е? Ама че глупости ми дрънкате! Някакъв си примитивен тенекеджия отпреди дванадесет хиляди години имал информация за мене, владетеля на четири планетни системи с всичките им луни! Смешки! Празни дрънканици! Врели-некипели!
Кралят бе раздразнен. Размахваше насам-натам револвера си и Колинс се мъчеше да е далеч от мушката му.
— В такъв случай това е погрешна диря, за чието откриване нашите най-добри сътрудници са пожертвали цели столетия.
Кралят тропна с крак.
— Времето не ме интересува! — изкрещя той. — Нужни са ми информации. Искам за себе си абсолютна сигурност, дори ако на хората ви са нужни хилядолетия, за да ми я гарантират. Щом вървите по погрешни дири, това си е ваша работа, Колинс, не моя! Вие сте един жалък некадърник! Ще ви търся сметка за последиците. Нали ви е ясно какво означава това?