— Тъй вярно, ваше величество.
— Заповядал съм ви да събирате информация, информация и още веднъж информация за днешния обхват от време и за всичко, свързано с него, а вместо това се осмелявате да влизате при мен с някакви си предположения. Вървете по дяволите с вашите измишльотини! Искам факти и само факти!
— Вие сте съвършено прав, ваше величество, но благоволете да си спомните за пломбата на Оперативна база номер 7, плод на интервенция от страна на ВАИС, която неимоверно много затрудни работата ни и осуети намесата ни в решителните години.
— Всичко може да е станало. Да речем, историческо събитие от изключителна важност. Сам казахте, че тогава е имало война. Може би нашата намеса щеше да представлява заплаха за някой политик или учен от първостепенна бъдна валентност, или пък за прадядото на някой политик или учен, или кой знае какво! Всичко това не е важно. Какво ще стане сега и тук след няколко секунди? Ето това ме интересува.
Времето течеше.
Стражите влизаха и излизаха, влизаха и излизаха, обозначени от точки върху темпоралната лента.
Дишайки тежко, кралят се облегна назад. Беше бял като тебешир, а по челото му блестяха капки пот.
— Още тридесет секунди, ваше величество.
— Колинс! — Кралят насочи умолителен поглед към него, в очите му почти блестяха сълзи. — Колинс! — Не ме изпускайте от очи, чувате ли? Нито за миг! Регистрирайте всичко! Всичко!
Беше се привел напред, а погледът му сновеше из помещението. Навсякъде му се привиждаха кукли. Изпълзяваха изпод трона му, изскачаха от стените, спускаха се по невидими нишки от тавана. Навсякъде виждаше разлюлени крайници, безизразни целулоидни лица, лицемерни стъклени очи, които се взираха в него, изпълнени с омраза, миниатюрни пестници, които размахваха ками с големината на игла или стреляха по него с малки лазерни пистолети.
Кралят трепереше и не преставаше да гризе долната си устна. Беше обхванат изцяло от страх, който го задушаваше. Изпита желание да се мушне в някоя дупка или да крещи, колкото му глас държи, и да стреля напосоки около себе си.
Министърът го наблюдаваше разтревожен.
— Не мога повече, Колинс! — пронизително изписка негово величество. — Не стойте със скръстени ръце! Направете нещо!
Пискливият му глас се разпадна на малки ръбести парченца.
Колинс внимателно бе следил секундомера на своя часовник, чиято стрелка все повече приближаваше до критичната точка, и каза:
— Ето сега!
Огледалото угасна и победя.
Министърът грижливо огледа залата, после спря погледа си върху краля, за да не го изпусне повече от очи. А той изведнъж се облегна назад в трона си, кръстоса крак върху крак, остави пищова, за да освободи ръцете си, в които държеше една малка, невзрачна механична кукла и оправяше дрешките й.
Министърът примижа и тръсна глава, за да прекрати оптическата измама, но куклата остана на мястото си. Тя просто беше тук, а преди това я нямаше. Опита се да асимилира това свое откритие, но не успя. Мозъкът му отказваше да възприеме факта, който той виждаше ясно пред себе си. Негово величество седеше най-спокойно на трона си, оправяше дрешките на малката играчка и доволно се усмихваше.
— Е, Колинс, какво сте ме зяпнали с такова изумление? За пръв път ли виждате кукла? Хубава е тази малка играчка, нали? Майсторът наистина е имал златни ръце.
Десетте секунди изтекоха. Огледалото отново светна и от него излезе първият от стражите.
— Добър ден! Как си? Добре ли пътува? — попита го кралят, който явно беше в добро настроение.
— До-добър ден… — отвърна втрещен човекът и хукна обратно в огледалото.
— Здравей! — кимна кралят на следващия, който излезе оттам.
— Здра… здраве желая, ваше величество… — изломоти онзи и трябваше да употреби твърде много усилия, за да намери отново огледалото.
— Прекрасна кукла, нали, Колинс? Разгледайте я по-внимателно.
Министърът пристъпи несмело.
— Дали ваше величество… не ще благоволи… едно обяснение… на внезапната промяна… искам да кажа, моля да ме извините, ваше величество, ала не мога да си обясня как ваше величество изведнъж…
— … сякаш е едва ли не друг човек. Това искате да кажете, нали?
— Да, ваше величество.
— След малко ще получите обяснението, да речем след около половин час, когато това шпиониране най-сетне свърши. — И той посочи към огледалото.
— Но, ваше величество, нямаме време! Единствената възможност е да дадете незабавно обяснение, за да върнем обратно информацията, която да окаже влияние върху действията ни, да предприемем фрактура, да осъществим навременна подготовка, да вземем мерки, за да можем да оправим пак всичко. Умолявам ви, ваше величество, имаме на разположение не повече от няколко минути!