Кралят звънко се изсмя:
— Но защо е всичко това, Колинс? Няма какво да оправяме, всичко е наред! Защо сте толкова нервен? Я вземете един стол и седнете да поговорим. Няма ли тук столове?
— Но ваше величество ще благоволи поне да ми обясни.
Кралят махна с ръка, без да престава да се усмихва.
— По-късно, Колинс, по-късно. Не сега. Нека най-напред разгледаме тази кукла. Струва ми се, че е твърде стара направа, нали, Колинс, изработена е може би преди хилядолетия, но все още е напълно годна. Мисля дори, че може и да танцува. Истинско чудо! Има зад гърба си дълъг, път, много дълъг път, така ми изглежда, но това не й пречи да действа безупречно. Просто да не повярваш какво само се крие в тази малка главичка, стига да го потърсиш както трябва.
Той галеше с палеца и показалеца си малката метална главичка на куклата и замислено се усмихваше.
— Но, ваше величество, нищо не мога да разбера. Какво означава всичко това?
— Не бързайте, Колинс. Ще узнаете всичко. Остават още само двадесет минути. Дотогава ще приемаме парада на патрула ви. А после ще ви разкажа една история, напълно ежедневна история, но тя въпреки това ще ви заинтересува, убеден съм. Готов съм дори да се обзаложа.
— Изгарям от нетърпение, ваше величество.
А кралят не преставаше да поздравява появяващите се и отново изчезващи стражи с благосклонно помахване, сякаш имаше аудиенция. Те непрекъснато хвърляха въпросителни погледи към министъра, който обаче само вдигаше със съжаление рамене и примирено въздишаше. А негово величество все така галеше механичната кукла и очевидно беше в невероятно добро настроение, сякаш всичко това му доставяше извънредно голямо удоволствие.
Сега беше ред на Колинс да стане нервен. Той установи, че е разкъсал темпоралната лента в ръката си на малки хартийки и кралят, който сякаш бе забелязал това, каза на министъра си:
— Няма значение, Колинс. Тя повече няма да ни трябва. След четвърт час точките и без това свършват.
— И така, Колинс, дойде и това време. Стражите ви вече няма да се появяват.
Огледалото обаче не беше угаснало. То продължаваше да трепка, но вече никой не излизаше от него. Министърът се вгледа с изненада най-напред в уреда, а после и в негово величество.
— Чудите се, така ли? — засмя се кралят.
— Да, не крия — продума Колинс. — Но как е възможно това?
— Нека не избързваме.
— Разбира се, ваше величество. Но задачата ми е да бъда по-бърз от събитията.
— Имате право. Добре, нека започнем.
Кралят седна удобно и се окашля.
— Колинс, вие несъмнено сте умен…
— Оценката ви е чест за мене, ваше величество.
— … но все пак допуснахте няколко грешки.
— Не ви разбирам, ваше величество. Какви грешки?
— Ето какво, Колинс. Преди малко не трябваше да изпускате огледалото от очи. Тогава щяхте да забележите, че то угасна за по-малко от десет секунди. Наистина нищо нямаше да можете да предприемете, но това все пак щеше да представлява за вас информация, която може би ще ви наведе на известен размисъл. Впрочем вие бяхте дяволски близо до правилното решение. Почти щяхте да ме победите в нашата хубава игричка.
— Може би, ваше величество, ако ми бъде позволено да забележа. Но как трябваше да постъпя?
— Трябваше малко повече да мислите. За щастие не го направихте. Трябваше поне веднъж да се занимаете по-подробно с въпроса каква е функцията на тази пломба и на тази интервенция от страна на ВАЙС.
— Смятах, че пломбата служи като предпазител на важно кръстовище от различни линии на времето, при които всяка евентуална фрактура би имала гибелни последствия.
— Така е, Колинс, и се налага ВАЙС да се намесва, защото някои необмислени операции стават причина за прекъсвания на линията на времето под пломбата, което изисква съответната поправка, за да бъдат гарантирани бъдещето, нашият свят и наред с това съществуването на самия ВАЙС.
— Това ми е ясно, но защо тогава ВАЙС не пломбира цялата линия на времето, за да прекрати всякакви операции на патрула?
— Наистина, защо ли? Помислете добре, вие сте умен, драги ми Колинс.
— Ваше величество, разбира се, има право, защото това би означавало да се прекратят изцяло пътуванията във времето, което пък, от своя страна, щеше да има тази последица, че пътуването във времето нямаше да бъде изнамерено, тъй като нямаше да се извършат и експерименти в това направление, а с това и самият ВАЙС би бил невъзможен.
— Точно така! Ето защо ВАЙС ще се намесва само тогава, когато е застрашено съществуването му.