— А какви са грешките ми, ваше величество?
— Без тази бъдна сила, която наричаме ВАЙС, в историята на тази планета тутакси би настъпил невероятен безпорядък. В същност ВАЙС беше вашият истински съперник, Колинс, но вие всеки път го търсехте на друго място. Вие изобщо не знаехте къде се намира той.
— Понякога се досещах, но смятах за по-вероятно, че определени политически групировки в империята, действащи евентуално от някоя база в бъдещето, ни създават затруднения. Но ваше величество спомена за няколко грешки.
— В същност това вече е част от историята, която сега ще ви разкажа, но трябва много да внимавате поради причини, които също така ще узнаете. Но нека не злоупотребявам с търпението ви. Вие преследвахте онзи майстор на кукли…
— Разбира се.
— … и от време на време здравата го тормозехте.
— Такава беше заповедта на ваше величество.
— Хм — поусмихна се кралят.
— Трябва все пак да призная, че успехите ми не бяха много, понеже ВАЙС се намеси с онази пломба.
— А защо не се занимахте по-подробно с предисторията на този човек, искам да кажа, защо не я проучихте на място?
— Сметнахме това за ненужно. Понаучихме нещичко, но все от втора и трета ръка. Решихме, че не си струва да го изследваме по-задълбочено. По мое мнение ние и без това му бяхме отделили твърде много време. Нещата, които узнахме за него, не ни се струваха особено…
— Следователно вие знаете, че този човек е роден през хиляда петстотин деветдесет и четвърта година, изучил първо ковашкия занаят, а после бил чирак при един часовникар, скитал по света в продължение на пет години; че междувременно избухва война, че го залавят и го пращат да се бие, че той две години обикаля с една дружина, която се присъединява към войските на Тили2…
— Да, ваше величество, освен това ни е известно, че в края на хиляда шестстотин двадесет и четвърта или началото на хиляда шестстотин двадесет и пета година се заселва в градчето, където се намира нашата днешна Оперативна база номер 7, че по някакъв начин се сдобива с пари и си купува къща, обзавежда си работилница и изцяло се отдава на любимото си занимание — да прави часовници и да конструира механични играчки; знаем и това, че всички в градчето го уважават, но той все пак отказва всички обществени постове, които му се предлагат, че не се поддава на задирянията на момите от околността, защото е твърдо решен да прекара живота си сам, за да може несмущаван от никого да се занимава вечер с конструкционните си проекти и с механическите си уреди; че си има икономка, която поддържа домакинството му, но нито веднъж не успява дори да надзърне в работилницата му; че все повече се усамотява, почти не излиза от дома си и накрая, през хиляда шестстотин и петдесета година, се обесва. Ваше величество вижда, че са ни известни доста неща, но, струва ми се, сред тях няма нищо особено.
— Нищо особено, имате право, Колинс. Но дали ви е известно и това, че същият този човек загива в една битка на войските на Тили при Хайделберг през хиляда шестстотин двадесет и първа година? Дружината му убива и плячкосва по земите, през които минава. При един такъв случай той сам намира смъртта си — убиват го или селяните, или пък разбойниците като него, които може би са хвърлили око на неговата плячка или на някоя жена.
— Какво точно имате пред вид, ваше величество?
— Точно това, което казвам: че този човек, когото внимателно трябваше да проучите, по време на Оперативната база номер 7 изобщо не е бил жив.
— Ако това е вярно, грешката ми наистина е непростима. Но откъде ваше величество има подобна информация?
— За това по-късно, Колинс. Направихте и трета грешка, когато не наредихте да заснемат този човек, за да го разгледате по-подробно. Кой знае, може би щяхте да преживеете голяма изненада. Но и вие подобно на хората си се интересувахте само от механичните играчки. За щастие.
Кралят се усмихна дяволито.
— За конкретния случай външността му ми се струваше съвършено маловажен фактор, още повече че нито за миг не ме напусна неприятното чувство, че вървя по погрешна следа и вече и бездруго съм прахосал твърде много време за този човек.
— Значи никога не сте виждали човека със собствените си очи?
— Не, ваше величество. Пък и защо?
Кралят поклати неодобрително глава. Колинс почувства, че става все по-несигурен.
— Жалко. А той наистина е твърде интересна фигура. Трябваше да се запознаете с него, положително щяхте да научите много неща, защото той можеше да ви разкаже много, какво ли не е преживял! Тогава вероятно щеше да ви направи впечатление, че човекът носи великолепна маска, която обаче все пак не надвишава възможностите на неговата епоха. Вие ме познавате добре, Колинс, а освен това сте и умен човек.
2
Граф Йохан фон Тили (1559–1632) — един от големите пълководци през Тридесетгодишната война (1618–1648). — Б.пр.