Видях и човека, който трябваше да е ясновидецът Тенедос, чух и гласа му, който изтътна като небесен гръм, щом отпрати заклинанието си към планинците.
Воините от планините могат да устоят почти на всякакъв враг — но не и на магия.
Сега вече крещяха от ужас, захвърляха оръжията си в паника и бягаха, но неумолимото заклинание продължи и повечето бяха посечени, докато се опитваха да се спасят.
След миг на бойното поле останаха само трупове, ранени и победители.
Колоната на старши пиконосец Уейс препусна в галоп през реката към нас с победоносни викове и разбрах, че са ликвидирали опита за атака в тила.
Подкарах Лукан в тръс към брода, към Тенедос и останалите от групата му.
От магьосниците се очаква да се извисяват над всичко и всички, свирепите им бради и изпънатите им нагоре ноктести ръце да накарат всекиго да тръпне от страх.
У мъжа, който крачеше към мен, нямаше нищо такова.
Беше малко по-възрастен от мен, но все пак под трийсетте и доста нисък, повече от една стъпка по-дребен от мен. Беше чернокос, с късо подстригана по последната мода в Никиас коса и лицето му беше закръглено, симпатично и почти момчешко. Беше обут в тъмен брич и облечен в палто: бяха добре скроени, но не можеха да скрият шкембенцето му.
Но това, което ме порази, бяха очите му — черни, пламнали сякаш с демонски огън.
Гласът му прокънтя в ушите ми, все едно че беше тътенът на самия Айрису, но думите бяха съвсем неочаквани:
— Аз съм ясновидецът Тенедос. А вие трябва да сте екзекуторът ми.
3.
Мечти на магьосник
В първия миг си помислих, че е полудял. Но преди да успея да реагирам, на лицето му се изписа широка усмивка и ме огря топлината на пролетно слънце.
— Е, виждам, че съм сгрешил — каза Тенедос. — Усещам, че не ми мислите злото, и покорно се извинявам. Смятайте ме за последния човек, който би оскърбил този, който му е спасил живота. — И се поклони ниско.
Отдадох чест, представих се и му обясних мисията и назначението си. Обясних проблемите, които бяхме имали, от привидната грешка в заповедта до бавната скорост, с която бяхме принудени да минем през прохода. Тенедос кимна.
— Това ще го обсъдим по-късно, а навярно и от мен ще научите интересни неща. От словата ви забелязах, че сте от Симабю, нали? — Стегнах се за очаквания може би снизходителен, но унизителен коментар, но вместо това Тенедос продължи: — Следователно ще сме много близки спътници, а след време и добри приятели, надявам се, защото аз също съм от страна, далечна за козните и заговорите на Никиас, и поради това често съм предмет на подигравки заради произхода си. Аз съм от островите Палмерас.
Знаех за земите, за които говореше, но само от четене на карти в лицея. Това са група островчета западно от крайбрежието на Нуманция, най-големият от тях е дал името на архипелага. За обитателите му говорят почти с толкова злост, колкото и за симабюйците — мразят ги заради дългата им памет спрямо неправдите, заради готовността им да поемат рани и заради буйните им глави. От друга страна, те са прочути с верността си към приятелство и искреност, стига това да не пречи на поправянето на някоя неправда. И също като симабюйците, в Никиас на тях се гледа като на втора ръка хора.
— Колкото до незаслужената обида, която хвърлих в нозете ви, позволете ми да обясня причините, след като се оправим с цялата тази бъркотия — приключи той.
Заехме се с ранените — спестихме на ранените животни по-нататъшните мъки. Нямаше Планински воини, за които да се погрижим — техните ранени или бяха извлечени от бойното поле от другарите им, или ги бяха доубили. Войната по границите беше безскрупулна — нашите ранени щеше да ги постигне същата участ, макар че войниците ми нямаше да ги облекчат толкова бързо с дара на смъртта.
След това фургонът в реката беше изправен и колкото вещи можеше да се спасят, бяха измъкнати на брега да съхнат. Бяха останали достатъчно волове, които да теглят фургоните, въпреки че скоростта ни щеше да се забави.
Труповете на двата слона бяха извлечени от волски впрягове. Отделих няколко мига да се помоля мълчаливо храбрата душа на онова животно, което се бе опитало да се включи в щурма ми, да стигне до Колелото и може би да се върне някой ден като бебенце, от което да израсне храбър воин.