— Не се безпокой, Дамастес. Не съм някой уличен луд, дето хваща за яката де кой му попадне и бръщолеви. Това, което говоря, е само за твоите уши.
— Но когато дойде часът, ще бъде чуто из цялото кралство! — очите му пламтяха както при първата ни среща.
— Убежденията ми са прости — продължи той. — Страната ни твърде дълго стоя в браздите на миналото, като селски вол, теглещ ралото всяка пролет в една и съща нива. Умар Създателя вече не обръща внимание на този свят. Трябва да се отвърнем от Айрису Съхранителя, когото следвахме толкова дълго, и вместо него да последваме третата проява на Върховния дух, Сайонджи. Време е за разрушение и едва тогава ще можем ясно да разберем как да пресъградим!… Нуманция твърде дълго стоя без крал!
Това беше повече от радикализъм. Беше си почти върховна измяна. Длъжен бях да му кажа, като офицер от армията, получил пояса си от Властта на Десетимата, че трябва да престане да говори такива неща, иначе ще бъда принуден да предприема полагащите се действия.
Но вместо това продължих да го слушам, тъй като думите му всъщност не бяха по-силни от онова, което бях слушал от баща си и някои други хора.
Нуманция беше изградена от кралски родове и управлявана в продължение на столетия от няколко династии; понякога владетелите й се бяха сменяли с насилие, понякога — след смесени бракове или когато някоя родословна линия се прекъсне. Въпреки че сегашната история го премълчаваше, някъде около двеста години преди да се родя, кралят загинал в битка, а единственият му син бил твърде млад, за да получи трона. Както е обичайно, било назначено регентство. Необичайното било, че не го възложили на един човек, а на група от десет от най-доверените кралски съветници.
Три години по-късно престолонаследникът също умрял и кралството било изправено пред катастрофа, тъй като не останал нито един наследник по пряка линия. Дали е имало други разклонения на кралската фамилия и дали те са разполагали с приемливи кандидати за трона — историческите писания мълчат, макар че години по-късно накарах няколко учени да разровят архивите, за да задоволят любопитството ми, и те ми казаха, че хрониките били старателно прочистени от всякакви записки за други кралски родственици.
Тъй или иначе, тези съветници, които се нарекли Властта на Десетимата, поели нещата в свои ръце и в началото управлявали поне толкова мъдро и благоразумно, колкото повечето крале. Проблемът възникнал — а трябва да ви напомня, че по това време още не знаех всичко това — от това, че те не узаконили позицията си, а държали на измислицата, че десетимата са само настойници на Нуманция, докато се намери подходящ владетел. С времето съветниците остарели и назначили свои наместници, и така продължило до днешни времена, без Властта да се узакони, с хлабаво, импровизирано управление. Тъй като Властта на Десетимата продължавала да говори за нуждата от нов крал, управлението им не станало популярно в съзнанието на нуманцийците, още повече че непрекъснато им се напомняло, че то е само временно.
Нуманция продължавала да съществува като държава, но едва-едва. Дара, най-голямата от съюзните страни, наричани „провинции“ и освен това седалище на Властта на Десетимата в Никиас, бе флагманският кораб, въпреки че в последно време съседната ни провинция, Кальо, се беше размърдала, подстрекавана от буйната глава на първия министър Чардън Шир.
— Нуманция не може да продължи повече така — каза Тенедос. — Без здрава ръка, която да контролира кралството, провинциите неизбежно ще се разпаднат и рано или късно ще започнат да се смятат за независими кралства. Тогава ще видим какво наистина означава гражданска война, въпреки че определението ще е лъжливо, тъй като дотогава Нуманция няма да е нищо повече от една легална фикция.
— Някои твърдят — мрачно добави той, — че и сега нещата не са много по-различни. Ако ситуацията не се обърне скоро, ще се стигне до война и анархия. Според природния закон: или ред, или водовъртежът на хаоса!
— Доста мрачна картина рисувате — казах скептично. — Слушал съм подобни плачове как всичко било обречено, но все пак Нуманция е успявала да се държи на крака и да крета десетилетия наред без катастрофа.
— Миналото, скъпи приятелю, няма почти нищо общо с настоящето и с бъдещето — заяви Тенедос. — Аз усещам неспокойствието на Никиас, и в Дара, и във всичките ми пътувания из цяла Нуманция. Хората са без водачи, останали са без цел и го знаят! Не е нужно изобщо да упражнявам силата си, за да видя как най-малкият инцидент в столицата изведнъж ще разпали искри и тълпата ще побеснее по улиците. Ще може ли Властта на Десетимата да се справи с такава катастрофа? Ще се справи ли жалкият градски съвет на Никиас? Съмнявам се дълбоко. Дори да призоват към ред, какво да кажа за войските, които видях разположени в гарнизоните около града? Не искам да обиждам армията, в която служиш, истинската армия, но си помислих, че повечето войници, които видях около Никиас, не са нищо повече от напудрени кукли, които си въобразяват, че бронята им е предназначена, за да я кичат с украшенията си.