Това до голяма степен съвпадаше с мнението ми, но си замълчах. Семействата не изнасят скандалите и мненията си извън дома.
— Горката Нуманция — продължи Тенедос. — Врагове вътре, врагове отвън, а нищо не предприемаме. Помисли си само за Кальо. Чардън Шир може да е само първи министър, но управлява страната все едно, че е негова. Какво би станало, ако реши да отхвърли хилавата Власт на Десетимата? Дали Дара ще се вдигне в тяхна подкрепа? А другите провинции? И няма ли тогава Нуманция да затъне в гражданска война?
— А Майсир? — продължи той. — Какво би му попречило, че сме в мир от столетия? Крал Байран е млад, не е повече от три-четири години по-голям от теб или мен. Младостта е време за алчност, за искане на повече. Какво ще стане, ако утре реши да анексира Пограничните земи?
— Точно затова се надявам, че теорията ми, че Властта на Десетимата се кани да наложи повече контрол в Кайт, е вярна, въпреки че не ми допада много начинът, по който се канят да го наложат. Но да допуснем, че греша. Да допуснем, че положението си остане същото, без да се предприеме нищо за усмиряването на Пограничните земи. Да допуснем, че Майсир нахлуе в Кайт. Пограничните земи винаги са били буфер между двете ни кралства. Но ако това приключи? Майсир има претенции и към Ърей. Ако изпратят армии през прохода Сулем с намерението да окупират Ърей, дали ще можем да ги спрем? По-важният въпрос, след като вече от доста време не мислим за себе си като за нуманцийци, а по-скоро като за калийци, даранци, палмеранци, симабюйци, дали ще имаме волята да се противопоставим на Байран? — Тенедос ме погледна. — Ти как смяташ, Дамастес а̀ Симабю?
Премислих отговора си много грижливо. Тенедос беше казал много неща, но не ми беше казал кой според него е подходящият да зацарува в Нуманция. Макар че, след като помислих още малко, май нямаше и нужда да ми го казва.
Най-сетне реших, че съм намерил подходящите думи за отговор.
— Струва ми се, че чух твърде много „ако“ — отвърнах изнервено. — И се боя, че ще си създам неприятности, ако започна да разсъждавам толкова далече напред, и ще заприличам на човек, който е допуснал котката да му отмъкне обяда, докато се безпокои дали кучето му няма да му открадне бифтека, който си е заделил за вечеря.
Тенедос ме изгледа мълчаливо, след което изведнъж избухна в смях.
— Легат, ако някой отново ми каже, че симабюйците не са хитреци, а са тъпаци, които говорят само истината, ще му се изсмея и ще му кажа да ми се маха от очите. Това беше най-добрият не-отговор на въпрос, който съм чувал в живота си извън двора на Властта.
— Много добре се справи, Дамастес — вече беше сериозен. — Няма спор. Тъй че нека да помислим първо за обяда си, който в случая е една размирна малка провинцийка на име Кайт, и как можем да опазим повечето й обитатели да не се избият помежду си, както и да не посегнат на нуманцийците, а и да опазим също така собствените си глави добре закрепени на раменете ни.
На другия ден влязохме в Саяна, столицата на Пограничните земи.
4.
Нощният тигър
Трудно ми е да си представя, че е било преди цели петнайсет години, но все още виждам онзи млад легат, който бях: яздех до магьосника, чийто живот бях спасил, с все още непочистената от кръвта сабя в ножницата, гледах напред към злокобно издигащите се в далечината кули на Саяна и предвкусвах предстоящото приключение в лекия полъх на вятъра.
Кой бях аз? Откъде бях дошъл?
Въпреки обратите на съдбата, смятам се за всичко друго, но не и за забележителен човек. Никога не съм си въобразявал, че съм надарен от боговете, както твърдят някои за себе си.
Вярно, доста висок съм, шест стъпки и почти една глава отгоре. Според някои имах нелоша външност, но никога не съм могъл да се перча, че съм особено чаровен. Всъщност като се погледна в стъклото на прозореца, се смятам за доста невзрачен.
Косата ми е руса, нося я дълга дори и сега, когато за жалост започна да оредява по темето. Винаги съм предпочитал да бъда гладко обръснат, защото смятам, че брадата не само събира боклуци, но освен това е нещо, което врагът може да използва за опасно хващане в бой. Ще добавя, понеже смятам да съм колкото се може по-искрен, че в горното има и малко суета, тъй като космите по лицето ми растат като трънак, заплетени и щръкнали. Пусна ли си брада, приличам не толкова на авторитетен водач, колкото на скитащ просяк, избрал най-неподходящото място да протегне ръчица с паничката за просешка лепта.