— Помниш ли, преди време ти казах, че искам да се уча на чест от тебе?
— Помня. Но мисля, че сега по-скоро аз трябва да се уча от теб.
— Майната му на това. Все пак мисля, че казваш истината. Не смяташ, че е имало по-добър начин да се почне боят, нали? Не мислиш, че просто съм бил захвърлен?
— Защо ще иска Тенедос да направи това? Той знае колко са ценни разузнавачите. По дяволите, та нали той създаде тази сила!
— Вярно е — изръмжа Йонджи. — Не знам защо бяхме пожертвани. Но чувствам, че ни пожертваха.
— Защо?
— Не знам — въздъхна тежко. — По дяволите. Може би просто съм пиян и ми е тъжно. Сигурно е от това — надигна бутилката и за мое удивление довърши и нея.
— Май не мисля с ума си — каза и стана. — Извинявай за притеснението. Ти си човек на честта, както казах. И ти вярвам.
Затвори очи и залитна. Хванах го, преди да падне на земята, повиках Карджан и двамата стъкмихме груба постеля за генерала от наметалото ми и една възглавница. Йонджи измърмори нещо за честта и кръвта и захърка. Не ми се искаше никак да съм в главата му на заранта.
Опитах се да заспя, но нелепата мисъл не искаше да ме остави: защо наистина Тенедос беше избрал този жертвен начин за начало на сражението? Поредният отговор, който нямаше да получа години наред.
Магията на Тенедос вече здраво държеше Чардън Шир в полезрението си и поради това беше спасен животът на много хора, нуманцийци, както и калийци. Ако не бе успял да го проследи с чародейството си, сигурно щяхме да решим, че Чардън Шир се е оттеглил в столицата, да тръгнем натам и да затънем в тресавището на уличните кланета. Вероятно калиецът бе допуснал, че ще направим точно това и че ще му оставим време да се прегрупира, защото бе избягал покрай Полиситара и бе потърсил убежище другаде.
Нуманцийската армия пренебрегна стръвта на Полиситара и продължи след него. Две седмици след Дабормида стигнахме до последното му убежище.
Беше огромно укрепление от кафяв камък, с изключително дебели стени, заемащо един самотен връх, властващ в центъра на плодородна долина. Беше последното убежище и съм убеден, че всички си мислехме едно и също:
Всички щяхме да загинем тук, под тези мрачни бойници, преди да унищожим Чардън Шир.
28.
Демонът от пъкъла
Безименната крепост имаше мрачна слава. Беше построена преди столетия от отшелнически орден, стените й били предназначени да приютят жреците и простолюдието от околността при разбойнически заплахи. Но през столетията орденът се увлякъл по тъмни изкуства и казваха, че хората наоколо започнали да се боят повече от жреците, отколкото от разбойници. На тези жреци се приписвали какви ли не злини, включително човешки жертвоприношения на демони.
В една бурна нощ, продължаваше разказът, селяните от близките села чули от крепостта писъци, писъци много по-силни, отколкото може да издаде човешко гърло. Най-храбрите надникнали рисковано в тъмното и видели как всички светлини в цитаделата грейнали ярко, след което угаснали, все едно че били една-едничка свещ, изгасена от гигантска ръка.
На другия ден от крепостта не излязъл никой, а през нощта останала тъмна. Така продължило цяла седмица, докато един сърцат младеж не се изкачил рисковано по рампата до входа. Заварил железните порти зейнали широко, сякаш гигантска ръка ги била изтръгнала.
Влязъл и огледал, но от жреците нямало и следа. Нито можело да се разбере по нещо какво е станало с тях, нито петна от кръв имало, нито трупове.
Укреплението останало празно близо цяло столетие, а после един разбойнически барон го взел и задържал, и долината отново започнала да плаща горчива цена за „закрилата“. Три поколения от този род държали крепостта и всеки господар бил по-ужасен от предишния.
Най-сетне бащата на Чардън Шир повел военна експедиция срещу последния барон и успял да влезе с измама. Баронът бил пленен, осъден за престъпленията си и обесен. Жените и децата му били лишени от титли и имот и продадени в робство. Навярно крепостта е трябвало да остане празна, или дори съборена на грамада камъни. Но не станало така. Бащата на Чардън Шир, а след това и синът му, я превърнали в своето последно убежище, като укрепили защитата й.
Сега тя беше обкръжена от армията на Нуманция. Имаше три възможности: да бъде съборена с магия; да се опитаме да я щурмуваме; или да я подложим на обсада, докато Чардън Шир, магьосниците и слугите му не изпукат от глад.