— Забравих колко сладко миришеш, когато си изпотен — промълви и вдигна очи към мен.
Когато се целунахме, ми замириса на цветя и кръвта започна да бие в слепоочията ми. Прегърнах я и усетих топлината й под роклята. След малко леко се отдръпнах.
— Маран, направи ми услуга. Не искам да си мислиш за мен като за някакъв съдия, който ще съди какво да правиш или да не правиш. Аз съм твой съпруг, а не господар. Ще сбъркам… по дяволите, знам, че съм го правил вече. Аз съм просто човек и очаквам към себе си милост и прошка, затова мисля, че е редно да ти дам същото право, нали? Моля те, престани да си толкова сурова към себе си.
Те се вгледа в очите ми, после зарови глава в рамото ми. Усетих сълзите й през ризата си.
— Какво има?
— Нищо — промълви тя. — Нищичко. Просто… просто си помислих, че нямам право на щастие. Бях щастлива, за известно време. Когато бебето ни умря, се почувствах като наказана за това.
— За това, че си щастлива?
Тя кимна.
— А някой казвал ли ти е, че си глупава понякога?
Отново кимна.
— Знам, че съм.
— А казвал ли ти е някой, че не бива да плачеш, когато мъжът ти се връща от война?
— Толкова… — Прекъснах думите й с нова целувка. Плъзнах ръката си по хълбока й, докато стигне цепката, пъхнах я вътре и погалих гладкия сатен на кълбетата й. Тя не откъсна устни от моите, но ръцете й запълзяха нагоре и разкопчаха ризата ми. Усетих допира на твърдите й зърна до гърдите си.
— В едно от писмата си казах, че искам нещо — промълви Маран. — И смятам да си го взема.
Развърза връзките на панталоните ми и ги смъкна до ботушите. Изохка, щом видя превръзката на бедрото ми.
— О, миличкият ми! Ранили са те.
— Оздравявам. Вече не ме притеснява.
— Ще бъда твоята болногледачка. Ще се грижа за теб, за всичко, което ти е нужно — коленичи и докосна с пръст изправящия се член. — Липсваше ми — промълви тя и пое главичката му в устата си. Погали я леко със зъби и езикът й пробяга по върха.
— Е, Дамастес, ако толкова отчаяно го искаш, колкото мен, нека да те вкуся.
И ме пое в устата си, устните й се задвижиха по дължината на ствола, езикът й се извиваше като змия и го галеше; ръцете ми стиснаха главата й, притеглих я към себе си и семето ми изригна.
Продължаваше да движи главата си и радостната болка се усили, после заглъхна. Маран се изправи с навлажнена от мен уста и преглътна.
— Беше, за да сме сигурни, че удоволствието ни ще е пълно.
Изправих се и я прегърнах отново. Докато се целувахме, смъкнах робата от раменете й, после развързах възелчетата, които държаха роклята й, и тя падна до кръста й.
Гърдите й, наедрели от бременността, приличаха на два красиви плода. Тя уви крака си около мен и погали прасеца ми с пета. Членът ми отново се вкочани, притиснат в корема й; пръстите й нежно погалиха топките ми.
Отнесох я до малкия ми лагерен нар, положих я върху него и се изправих над нея, стъпил от двете му страни. Маран отпусна глава, после отвори очи, погледна ме и се усмихна сънено. Вдигна единия си крак, после другия, и бедрата й се разтвориха.
— Сънуваше ли ме, съпруже?
— Всяка нощ.
— Аз си мечтаех за теб и се опитвах да си намеря малко удоволствие по свой начин. Но не беше нищо в сравнение с теб.
Все така усмихната, започна да се гали, вкара в себе си един пръст, после още един, и леко ги задвижи навътре и навън.
— Влажна съм, Дамастес — простена Маран. — Готова съм за теб. Хайде, любими, хайде, люби ме, моля те!
Коленичих върху нара и щом докоснах влагата й с члена си, тя потръпна. Проникнах в нея, но само с главичката, и започнах леко да я движа.
— До края, вкарай го до края — простена тя, но аз продължих с леките движения. — О, мили, моля те, моля те, толкова отдавна беше, о, разцепи ме, разкъсай ме, ох, изчукай ме!
Отдръпнах се леко, а тя изведнъж изви бедрата си от двете страни на нара и се повдигна, докато се заровя отново в нея. Извика и се смъкнах върху нея задъхан, бедрата й се блъскаха в мен, ръцете й се вкопчиха в гърба ми, влажните ни устни се впиха и отново бяхме едно.
— Войници на Нуманция — закънтя над безкрайните строени редици усиленият глас на Тенедос. — Вие служихте доблестно на своята страна, както и на самия мен. Обещах ви награди за вашата саможертва, а вие ми повярвахте и бяхте изключително търпеливи. В Полиситара ви дадох само да вкусите от онова, което ви обещах. В предстоящите дни ще има още, много повече.