— Ще започна с шестима от най-добрите ми бойци — продължи той. — Всички те са генерали и в пълна степен са заслужили ранга си. Освен това са герои.
— В този ден създавам нов ранг, ранга на трибун. Ето го символа на длъжността — вдигна дълга две стъпки пръчка от оникс със сребърен обков от двете страни.
Шестимата, които стояхме мирно пред Тенедос, бяхме стъписани. Никой не бе имал и най-малка представа защо бе поискал да се строи цялата армия, нито защо ни призова да излезем пред частите си.
— Трибуните ми ще са най-висшите командири и ще отговарят само пред мен. Сега ще ги обявя. Познавате ги по име и репутация, но все пак ще кажа по няколко думи за всеки от тях.
— Първият ми трибун ще бъде Дамастес а̀ Симабю. Той първи тръгна с мен и беше най-храбрият от храбрите, от Кайт до окончателното унищожение на Чардън Шир, служеше ми по всякакъв мислим начин. Трибун а̀ Симабю, удостоявам ви за вашата служба — пристъпи напред и ми връчи първия трибунски жезъл. Чух зад себе си одобрителния рев на войската. Бях онемял: никога в живота си не бях и мечтал за такава чест. Тенедос трябваше да е разбрал какво си мисля, защото се усмихна и каза тихо: — Видя ли какво става, когато послушаш един луд в един планински проход?
Успях някак да отдам чест и той отстъпи назад.
— Вторият е генерал Ерни, мъж, който винаги смело е предвождал бойците си, винаги се е подчинявал на заповедите ми и винаги е бил за пример.
Ерни също получи жезъла си.
— Третият е генерал Мирус льо Балафре, нашият най-добър майстор на меча, мъж, който води с примера си и който няма нужда от медали, защото покритото му с белези тяло доказва как е отдавал живота си за Нуманция.
Льо Балафре прие ониксовата палка, върна се и застана до мен. Поздравих го шепнешком и той кимна и каза:
— Май ще поостана малко за мира. Чувствам, че животът скоро ще стане интересен.
— Четвъртият — прокънтя гласът на Тенедос — е генерал Йонджи. Бих искал всички да запомнят тази почест, защото не ще има повече предразсъдъци спрямо или срещу хора от една или друга провинция, нито срещу тези, които пожелаят да дойдат от друга държава, за да ми служат.
Очаквах Йонджи да изреве нещо безобразно, но ставащото, изглежда, бе съкрушило планинеца. Той изтри сълзите с юмрука си, пое жезъла и се върна в малкия ни строй, забравил да отдаде чест на генерала-ясновидец.
— Петият е генерал Сирилос Линърджис, който се върна в армията, когато се оказа нужен, и бързо се издигна, доказвайки многократно своите качества на водач и храбростта си.
Линърджис, чиято ръка все още беше превързана след битката с калийската армия, засия.
— Последното ми назначение е за генерал Петри, човек, който воюва еднакво добре и с меч, и с ум. Той трябва да бъде за пример пред младите офицери, че времето; отделяно за изучаване на военното дело, вместо за хвърляне на зарове и ходене по курви, може да е от полза. Генерал Петри е един от хората, които най-много допринесоха за изграждането на тази армия, и ето я наградата му.
Петри, строг както винаги, пристъпи със строева крачка пред Тенедос, получи палката, отдаде отсечено чест и се обърна кръгом. Забеляза, че го гледам, и само за миг по лицето му пробяга усмивка. После то отново се вдърви, както обикновено, и той се върна в строя.
— Шестима мъже — каза Тенедос. — Те са само началото, и са за пример. Знам, че сега тук има други, които слушат, и които един ден също ще носят тази черна пръчка и ще удостоят с високата чест себе си, семействата си, провинцията си и цяла Нуманция.
— Това беше първата стрела в кампанията ми — рече Тенедос.
— Значи Десетимата не знаят нищо за този нов ранг?
— Вече знаят.
— Какво ще направят според вас?
— Представа нямам. Точно затова те помолих да се включиш в специалния отряд.
„Специалният отряд“, близо двеста мъже, яздеше зад нас, докато навлизахме в предградията на Никиас. Всички бяха доброволци, подбрани грижливо заради физическата си сила и волята си. Офицерите бяха почти толкова, колкото и редовите бойци. Сред тях бяха трибун Йонджи, домин Биканер, корави войници като дивизионен подофицер Иват, сержантите Карджан, Свалбард и Кърти, и други, които не познавах, но чиято преданост бе потвърдена от офицерите им.