Айса, богът на войната, който според някои е аспект на самата Сайонджи, също ме беше надарил за войник. Растях висок и силен, с глас, който караше момчетата да ме слушат, и с достатъчно мозък в главата, за да ме следват.
Обичах да излизам на лов, но не заради убиването, въпреки че това е удовлетворението, което боговете ни дават за добре изпълнената задача. Взимах си лък, стрели, ножче, прахан и парче стомана и се отправях навътре в джунглата. Застоявах се за ден или за цяла седмица. Сестрите и майка ми се тревожеха, баща ми се правеше на безразличен. Ако ме изядеше тигър, просто гадателят щеше да е сбъркал и продължаващата нишка на живота щеше да е на тигъра.
Далече от имението ни и от околните села се учех на същинските войнишки умения: да се справяш сам; да не се боиш или поне да запазиш спокойствие, щом нощният мрак се спусне и горските шумове станат опасни, въпреки че повечето от тях идват от същества, които могат да се поберат в шепата ти; да не си придирчив към храната и да можеш да преживееш със сурова риба, полуопечено месо или с плодове и растения; да можеш да спиш, когато си прогизнал до кости и мусонният дъжд се лее като из ведро. По-важното от всички тези неща е винаги да мислиш една стъпка напред — да не забравяш, че ако камъкът, на който се каниш да скочиш, се окаже хлъзгав, можеш да се пльоснеш и да се осакатиш, а си далече от каквато и да било помощ. Или че пещерата, която изглежда толкова примамлив подслон от бурята, може да се окаже мечешка бърлога — и тогава какво става, драги ми момко? Всички тези неща изучих много добре и те много пъти след това спасяваха живота ми.
Има още две „умения“, които обикновено се свързват с войниклъка и за които баща ми не ми е говорил много, но се запознах и с тях. Едното си дойде естествено, другото така и не можах да усвоя.
Второто беше пиячката. Всички знаят, че войниците стават на сюнгери около всичко ферментирало или дестилирано и се боя, че за повечето това си е чистата истина. Но не и за мен. Като момче миризмата на вино или бренди ми обръщаше стомаха, което едва ли е необичайно. Когато пораснах, миризмата и вкусът им не станаха по-привлекателни. Като млад се надявах да изуча и това умение, пил съм насила с приятелите, веднъж като момче, когато намерихме един мях с вино, паднал край пътя от търговска кола, а втория път — в лицея, когато завършихме първата година от обучението си. Не можах да се развилнея като някои други задници на масата, прилоша ми много рано и се изнизах, а за награда два дни след това червата ми се обръщаха и в главата ми биеше тъпан. Естествено изобщо не твърдя, че не пия, защото светът се преструва, че уважава аскетите, а всъщност се чувства неловко около тях, но ще изкарам цяла вечер с една чаша вино, без някой да забележи, че е едва я допирам до устните си. Е, мога да изпия някоя биричка, но предпочитам вода, ако съм сигурен, че е чиста. Напивал съм се няколко пъти, но това са изключения, по-глупави и от онова в момчешките ми години.
Другата войнишка добродетел или порок е ходенето по курви. Сексът ме споходи рано и беше една от скритите благини на малката ми къщурка в джунглата, тъй като си бях сам, без гледачка, майка или натеглив слуга, който да ме пази целомъдрен. Сигурно баща ми е знаел и това, когато ми даде двете стаички, споменът за които все още ми е скъп.
Селските девойчета, може би по-скоро замаяни от идеята да легнат със сина на господаря, отколкото защото са изпитвали кой знае колко похотлива страст, се промъкваха нощем при мен и ме учеха на това, което знаят. След няколко приятелства с момичета вече и аз можех да връщам услугата с ученето.
Имаше, разбира се, и момичета и млади жени от керваните. Щом търговията свършеше, се вдигаше празненство и неведнъж в края на вечерта някоя от тях се шмугваше в сенките с мен.
Помня една такава нощ, когато една млада жена дойде с мен. Мъжът й, тъп дебелак, търговец на коприна, беше изпил цял мях вино и захърка под фургона скоро след залез-слънце.
Каза ми — може и лъжа да е било, — че му я били продали против волята й. Не отвърнах нищо, тъй като такъв обичай съществуваше и за жалост все още съществува по много места в страната ни.
Тя ме попита дали знам какво може да се прави с коприна, а аз се изсмях и отвърнах, че може да не съм градско момче, но чак толкова глупав не съм. Усмихна ми се съблазнително и подхвърли, че може би все пак има приложения, за които не знам, например стенни пана и — бавно облиза устни — други места в спалнята.
Изразих интерес и усетих как патката ми под препаската се размърда. Тя се качи във фургона си и след малко излезе с един вързоп.