Младежът се изчерви и си седна.
— Не исках да ви обидя — каза офицерът, защото не беше груб човек. — Всички сме чували за велики сражения, водени от магьосник срещу магьосник, особено преди да е обявена война или на ранните етапи. И магиката има неизчислима цена, когато не среща съпротива и, трябва отново да подчертая тази дума, например когато командирът иска да разбере дали противникът има скрити резерви. Възможно е, ако един магьосник е достатъчно силен, а врагът му — достатъчно слаб, да успее да въздейства на волята на противниковия пълководец. И най-сетне, магиката се намесва сама, когато една армия е прекършена, когато е останала без воля, също както кавалерията трябва да се използва винаги, за да се довърши бягащият противник.
— Но всички тези предназначения, колкото и да са важни, все пак са вторични спрямо истинското ни предназначение, онова, на което ние, войниците, сме посветили живота си: да воюваме — заключи той. — Когато стоманата стане аргумент и бойното поле е избрано, магиката трябва да отстъпи. Магът, също като интенданта и салджията, съществува само за да улесни пътя на воина към бойното поле. В никакъв случай не може да го замести.
Помислих си в този момент да задам въпрос — не смятах, че попиталият беше имал предвид това, също както ако човек попита дали стрелците трябва да се докарат по-близо до бойното поле, или да стоят отзад, за да стрелят по резервите, още не значи, че според него войниците с мечовете трябва да си стоят у дома, или ако някой попита алебардата дали не е по-долно оръжие от пиката, това не значи, че предлага да се хвърли на боклука.
Но си замълчах.
И си помислих още нещо: вещицата в селото ни можеше да лекува настинки, да облекчава треперещите кокали на старците, да улеснява ражданията, накратко — да върши много полезни и важни неща. Не можеше обаче да накара костите да заздравеят за две нощи или едно угасващо сърце да бие още. За това трябваше да се потърси по-опитен знахар. Но това не означаваше, че тя отрича възможността да се излекува счупен крак.
Опитите й да предсказва и да влияе на климата бяха пълен провал, така беше и с всички заклинатели в района, които бях виждал да го опитват. Но значеше ли това, че никой не бе извършвал такова чудо? Разбира се, че не; просто е бил необходим майстор чародей.
Тъй че бойната магика беше трудна работа. Може би все още не беше го опитвал някой достатъчно могъщ маг или пък никой не беше успял досега да състави заклинания, достатъчно силни, за да овладеят бойното поле. Но това не означаваше, че е невъзможно. Капитанът казваше само, че не знаем някой да е постигал подобни подвизи, а дори и аз, дошлият от толкова затънтен край като Симабю, не си въобразявах, че Нуманция е целият свят.
Помислих си, че армията в това отношение, както и в много други отношения, е някак прекалено склонна да каже „Това е така и така трябва да бъде“, и повече да не разсъждава. Но това ми хрумна между другото, а и аз самият приемах „нещата каквито са“.
Докато не срещнах ясновидеца Тенедос.
Добър бях в занятията на открито, все едно дали на парадния плац, където бях много добре запознат с маневрите, благодарение на баща ми, или във всички спортове, особено ако включваха езда, както и в бойните ни игри.
Може би щях да стигна до по-висок чин, но както вече съм казвал, кипвах винаги, когато някой друг „млад джентълмен“ обидеше било мен, било говора ми или провинцията ми, или най-лошото — семейството ми, поради което в досието ми се трупаха много дисциплинарни бележки. Не се притеснявах, защото по-важно е човек да отстоява онова, в което вярва, отколкото да навежда покорно глава. От един пълзач не става добър воин.
Тук се проявява друга една особеност на армията: ако бъда обиден и пипна дръжката на парадната кама, която всички носехме, предизвикателството щеше да е направено и двамата с противника ми щяхме да се срещнем рано на другата заран с голи оръжия. Ако някой бъдеше ранен или убит, началството щеше да свие рамене и случаят да се забрави като част от това да станеш офицер. Но да спипаш някой от тези фукльовци за кръста, както направих веднъж, да го вдигнеш и да го хвърлиш в кацата с помията — виж, това е крайно недопустимо и ми докара три дни в конюшнята, докато си изкупя греха.