Доколкото можех да преценя, шансът ми да бъда назначен в някоя от тези части беше точно толкова, колкото да ме изберат за Кралицата на Птичия празник, та да танцувам около фалическия стълб с орхидея между гърдите.
Но късметът ми се намеси отново, и близък, и далечен. Единия го знаех, но не и другия. Далечният и непознат бе в това, че Границите се пробуждаха и по стръмните хребети и в посърналите селца на Пограничните земи суровите планинци, които наричаха провинцията „Кайт“, жадно гледаха на юг към тучните земи, тлъстите говеда и гладкокожите девици на Ърей.
И други гледаха към тези земи, но за тях разбрахме по-късно, а тяхната лъст далече надвишаваше простичката радост от насилието и грабежа.
По-близкият късмет стана очевиден, когато чух какви постове си търсят другите кадети. Или искаха щабна служба, за предпочитане под командата на този или онзи висок чин, осигурил кариерата им, или в някой от „парадните“ дивизиони около Никиас. Тези части също се смятаха за елитни, но не и от мен, тъй като често ни бяха подканяли да ги посещаваме и да немеем от възхита. Бях виждал колко време отделят да излъскат всичко, от бронята до конските копита, и колко малко се упражняват в истински бойни маневри за сметка на грандиозните, но безсмислени парадни прегледи, атаки в редица и тъпи обръщания. Не се бях включил в армията, за да се грижа дали плюмажът от конски косми на шлема ми виси отзад точно до втория прешлен на гръбнака ми.
Бях изпратил писма за военен пост в трите дивизиона в Ърей и не можех да направя нищо повече, освен да чакам.
Разправят, че завършването на лицея и церемонията по дипломирането е най-страхотният миг в живота на младия офицер. За някои може и да е така, но не и за мен. Много по-страхотна беше онази нощ с жената и тигъра в къщичката ми, или денят, в който получих радушен прием от два от трите дивизиона, в които кандидатствах. Единият беше на Пиконосците и не мисля, че сърцето ми можеше да се изпълни с повече радост.
Дните изтекоха като в мъгла до тържествения ден, когато излязох от редицата и препуснах в галоп с Лукан до платформата, на която стоеше доминът на училището, слязох, изкачих в строева стъпка стъпалата и поясът на офицерския ми чин беше увит на кръста ми.
Ходих на няколко празненства в чест на завършването и се клех с останалите във вечно приятелство и вярност, но умът ми гледаше далече на юг и жадувах за суровите голи височини на Пограничните земи.
6.
Вълкът на Гази
Когато поех към кейовете, ми се струваше, че всички граждани са излезли по улиците. Непрекъснато поглеждах към слънцето от страх, че ще изтърва часа на отплаването, но не можех да яздя по-бързо от ходом, защото Лукан и Рабит щяха да стъпчат някого.
Наоколо се тътреха потни жреци — мъчеха се да си придадат достолепие и носеха статуи на своите богове и богини, по-големи от самите тях; следваха ги мърморещи молитви богомолци; търговци хвалеха шумно стоката си и не обръщаха внимание на врявата наоколо; жално хленчеха просяци; богаташки бяха излезли да напазаруват в носилки или в карети; тук-там се мяркаха подранили пияници; носачи мъкнеха какво ли не, от самуни хляб до церемониални халати; видях един мъж — всички го заобикаляха отдалече — с кош, пълен със змии.
Насред улицата беше седнал и медитираше гол отшелник. Човешкият поток се изливаше покрай него като покрай речен камък. Рано или късно щеше да реши да се размърда, някой богаташ щеше да хвърли златна монета в паничката му и той много загадъчно щеше да се събуди или щеше да го стъпче някой тежко натоварен фургон или слон. Явно му беше все едно какво точно ще стане.
Около него трептеше едва доловимо сияние. Силата му беше толкова осезаема, че привлече вниманието ми.
Двамата бяхме сами в прохладна долчинка до весело ромолящо поточе. Лек ветрец ни галеше и слънцето ни милваше с добрина. Птици пееха и наблизо пасеше елен. Светият се усмихна и ме обля покой.
Бях се върнал в Никиас. Изтрих потта от челото си, пуснах две медни монети в паничката му и продължих.
Седемнадесети дивизион явно бързаше да се явя, защото ме бяха упълномощили да взема бързия пощенски кораб „Таулър“, който да ме превози до Ренан за по-малко от две седмици.