Клей прочете факсовете и се сети да се обади на Мълрони. Подборът на съдебни заседатели бил отнел цял ден. Дейл Мунихъм вече излагал позицията на ищеца по отношение на препарата. Федералният доклад бил силно доказателство. Съдебните заседатели слушали с интерес.
— Дотук добре — каза Оскар. — Мунихъм е голям артист, но Роджър е по-ловък в съдебната зала.
Докато Патън говореше едновременно по три телефона, като се бореше и с махмурлука си, Клей се печеше на горната палуба и се опитваше да не мисли за собствените си проблеми. Късно следобед на втория ден, след като изпиха по две уискита на палубата, Френч го попита:
— Колко пари са ти останали?
— Не знам. Страх ме е да пресметна.
— Горе-долу?
— Някъде към двайсет милиона.
— А колко е застраховката ти?
— Десет милиона. Прекратиха договора, но все още са готови да помагат за „Дайлофт“.
Френч, който замислено дъвчеше кубче лед, каза:
— Не съм сигурен, че трийсет милиона ще ти стигнат.
— Не са достатъчно, така ли мислиш?
— Не са. Имаш вече двайсет и един ищци, а оттук нататък могат само да се увеличават. Ще е истински късмет, ако минеш с по три милиона на ищец.
— Ти колко ищци събра?
— Деветнайсет, към вчерашна дата.
— А колко пари имаш?
— Двеста милиона. Ще се оправя.
Защо тогава не ми дадеш петдесет милиона назаем, а? — запита се развеселен Клей, докато двамата се замеряха с цифри. Един стюард им поднесе още алкохол, който те приеха с благодарност.
— А другите? — запита Клей.
— Уес също е добре. Карлос може и да оцелее, стига броят на ищците да се задържи под трийсет. Дидие обаче е умрял. Последните му две съпруги го обраха до шушка. Той първи ще фалира, не че не го е правил и преди!
Той първи значи. А кой ли ще бъде вторият?
След дълга пауза Клей запита:
— Какво ще стане, ако „Гофман“ спечели делото във Флагстаф? С всичките тези случаи, дето ги имам…
— Спукана ти е работата, това поне е сигурно. И на мен ми се случи преди десет години с някакви увредени бебета. Разтичах се, записах ги за клиенти, подадох прибързано иска, после всичко отиде по дяволите. Не успях да си възвърна нито цент. Моите клиенти очакваха милиони, понеже децата им се раждаха с деформации, нали разбираш, и понеже бяха ужасно разстроени, с тях не можеше да се общува. Някои от тях ме дадоха под съд, но аз не им платих. Един адвокат не може да обещава резултати на всяка цена. Но, така или иначе, доста пари ми струва тази работа.
— Никак не ми е приятно да го чуя.
— Колко си похарчил за „Максатил“?
— Осем милиона само за реклама.
— На твое място бих поизчакал малко да видя как ще постъпи „Гофман“. Много се съмнявам, че ще ти предложат нещо. Големи инати са. След време клиентите ти ще се разбунтуват и тогава можеш да им кажеш да ти се махат от главата. — Той отпи голяма глътка от чашата си. — Но гледай позитивно на нещата. Мунихъм не е губил дело от години. Ако сега изкара голяма присъда, това ще преобърне нещата. Отново ще откриеш златна мина.
— От „Гофман“ ми казаха, че като приключат с него, идват право във Вашингтон.
— Може да блъфират, зависи как ще се развият нещата във Флагстаф. Ако загубят и им друснат голяма сума, може да размислят и сами да поискат споразумение. Ако ги признаят за виновни, но сумата не е голяма, може да пробват друга тактика. Ако решат да се съдят с теб, ще наемеш някой ас да води делото, та да ги побърка.
— Ти не би ме посъветвал да си водя сам делото, така ли?
— Не. Нямаш опит. Ще минат години, преди да си готов да се изправиш пред съперник като тях, Клей. Много години.
Колкото и да се перчеше като стар боец в големите процеси, за Клей беше ясно, че самият Патън не изгаря от ентусиазъм да се включи в подобен сценарий. Иначе би си предложил услугите като въпросния ас в делото на Клей. Докато сега просто се опитваше да утешава своя по-млад колега.
На другата сутрин Клей се сбогува и отлетя за Питсбърг — където и да е, само не във Вашингтон. От самолета позвъни на Оскар, после прочете имейлите и факсовете за процеса във Флагстаф. Ищцата — шейсет и шест годишна жена с рак на гърдата — била дала показания и изложила убедително случая от своя гледна точка. Била много симпатична, а Мунихъм я водел като кукла на конци. Дай им да се разберат, старче! — промърмори Клей на себе си.