След като мръкна, той седна сам откъм страната за гости и погледа как „Кугарс“ се сражават геройски с „Инид Елк“. Трибуните на домакините бяха пълни почти до пръсване. Оркестърът свиреше гръмко, тълпата беше възбудена и викаше за победа. Но мислите на Клей бяха другаде. Той гледаше списъка с играчите и се питаше на колко ли от тях семействата бяха засегнати при съкращенията. После поглеждаше отсреща, към трибуните на поддръжниците на Рийдсбърг, и се чудеше кои от тях имат работа и кои не.
Преди първия съдийски сигнал, веднага след като изсвириха националния химн, местен свещеник се помоли за безопасността на играчите и за икономическото възраждане на града. Той завърши молитвата си с думите:
— Помогни ни, о, господи, в тези трудни времена! Амин!
Никога през живота си Клей Картър не се бе чувствал по-зле.
38
Ридли му се обади в събота привечер. Беше силно разстроена. Цели четири дни го била търсила и не могла да го открие! Никой в офиса не знаел къде е или ако знаели, не искали да й съобщят. От друга страна, той самият изобщо не се бил сетил да й се обади. А и двамата имали по няколко телефона. Така ли си представял той, че може да се развива тяхната връзка? След като я остави да похленчи няколко минути, той чу някакво бръмчене по линията и запита:
— Къде си всъщност?
— На Сейнт Барт. На нашата вила.
— Че как стигна дотам? — Разбира се, самият Клей бе използвал гълфстрийма.
— Наех по-малък самолет. Толкова беше малък, че трябваше да презареждаме в Сан Хуан. Не можа да вземе разстоянието на един път.
Горката. Клей се чудеше откъде е взела номера на чартърната служба.
— Какво правиш там? — запита той. Глупав въпрос.
— Бях силно стресирана, понеже не можех да те открия. Нямаш право да постъпваш така с мен, Клей.
Той се опита да свърже двете събития — своето собствено бягство и нейното отскачане до Сейнт Барт, но бързо се отказа.
— Съжалявам — каза той. — Трябваше да замина по спешност. Патън Френч имаше нужда от мен в Билокси. Толкова бях зает, че не можах да ти се обадя.
Дълга пауза, през която тя спореше със себе си дали да му прости веднага, или да изчака още ден — два.
— Обещай ми, че няма да правиш повече така — изскимтя накрая тя.
На Клей не му беше до хленчещи жени, нито пък му се даваха обещания; освен това усети, че се радва, задето тя е извън страната.
— Няма да се повтори — успокои я той. — Почини си, гледай да прекараш приятно там.
— Ти няма ли да дойдеш? — запита тя, но без особено чувство. По-скоро колкото да отбие номера.
— Не мога сега, делото във Флагстаф наближава. — Клей искрено се съмняваше, че тя изобщо е чувала за някакво си дело във Флагстаф.
— Ще ми се обадиш ли утре? — запита тя.
— Разбира се.
Джона се бе върнал за малко във Вашингтон, пълен с истории за морските си приключения. Насрочиха си среща в девет в едно бистро на Уисконсин Авеню за късна и продължителна вечеря. В осем и половина телефонът иззвъня, но когато Клей отговори, от другата страна му затвориха, без да кажат дума. Малко по-късно телефонът отново иззвъня и Клей го вдигна, докато закопчаваше ризата си.
— Ало, Клей Картър ли е? — запита мъжки глас.
— Да, кой се обажда? — Поради големия брой озлобени бивши клиенти, първо по делата за „Дайлофт“ и „Тънкия Бен“, а напоследък и разярените собственици на жилища от окръг Хауард, през последните два месеца Клей на два пъти си бе сменял номера на телефона. Стигаха му обидите, които понасяше в офиса. Вкъщи предпочиташе да живее на спокойствие.
— Аз съм от Рийдсбърг, Пенсилвания, и притежавам ценна информация за случая „Хана“.
Клей приседна на ръба на леглото; при тези думи косите му настръхнаха. Помъчи се да го заприказваш, каза си той, докато се опитваше да събере мислите си.
— Слушам ви — каза той. Някой от Рийдсбърг се беше добрал до новия му телефонен номер, дето го нямаше в указателя.
— Не е за телефон — каза мъжът. Гласът му беше на сравнително млад човек, вероятно бял.
— Защо да не е?
— Много е сложно. Имам документи…
— Откъде се обаждате?
— В града съм. Ще ви чакам във фоайето на хотел „Фор Сийзънс“ на Ем Стрийт. Там ще говорим.
Планът не беше лош. В случай че на някого му скимнеше да извади пистолет и да почне да стреля по адвокати, във фоайето поне щеше да е пълно с хора.