— Кога? — запита Клей.
— Сега — каза гласът. — Ще бъда там след пет минути. На вас колко време ви трябва?
Клей не си даде труд да спомене, че живее на шест преки от хотела. Непознатият сигурно знаеше и това.
— Десет минути — отсече той.
— Добре. Аз съм с джинси и черна шапка на „Стийлърс“.
— Ще ви намеря — каза Клей и затвори. После се облече и забързано излезе от къщи. Докато крачеше по Дъмбартън Авеню, озадачено се питаше каква ли още информация му е нужна, или изобщо го интересува, за циментовата компания „Хана“. Та нали току-що бе прекарал осемнайсет часа в Рийдсбърг и се опитваше, без особен успех, да забрави преживяното. На Трийсет и първа улица сви на юг, като си мърмореше нещо под носа, напълно объркан от мисли за конспирации, подкупи и шпионски сценарии. Покрай него мина дама с кученце, което търсеше подходящо място на тротоара да се облекчи. Насреща се приближаваше млад мъж с черно кожено яке и цигара, провиснала в ъгъла на устата. Клей не му обърна внимание. Докато се разминаваха пред една слабо осветена къща под разперените клони на стар клен, мъжът внезапно, но със завидна точност стовари едно остро дясно кроше право в челюстта на адвоката.
Клей така и не видя нищо. По-късно щеше да си спомни, че е усетил удар в лицето и в следващия миг главата му се е ударила в желязната ограда зад него. Появи се нещо като бухалка, после втори мъж, двамата го удряха, сетне замахваха и отново го удряха. Той се претърколи на една страна и се опита да се повдигне на коляно, но в следващия миг бухалката се стовари на тила му.
В далечината се чу женски глас, после Клей загуби съзнание.
Дамата с кученцето внезапно чу зад себе си врява. Обърна се — улично сбиване, двама срещу един, който вече бе паднал на земята. Дамата се затича и с ужас видя двама мъже с кожени якета, които налагаха падналия с бухалки. Тя изпищя и мъжете побягнаха. Жената извади мобилния си телефон и позвъни на 911.
Двамата мъже завиха тичешком зад ъгъла и изчезнаха в мрака зад църквата на Ем Стрийт. Жената се опита да помогне на падналия млад мъж, но той беше в безсъзнание, с множество кървящи рани.
Клей бе откаран в болницата на университета „Джордж Уошингтън“, където екип от спешното отделение му оказа първа помощ. При първоначалния преглед бяха открити две големи рани по главата, предизвикани от тъп предмет, разкъсване на лявото ухо и многобройни контузии. Дясната му пищялна кост беше строшена точно по средата, капачката на лявото му коляно беше разбита и левият му глезен беше счупен. Обръснаха му косата още на място и зашиха двете големи рани с общо осемдесет и един шева. Черепът му бе здравата натъртен, но не беше пукнат. Още шест шева на челюстта, единайсет на ухото, след което го закараха на количка в травматологията, за да му наместят краката.
Джона изчака нетърпеливо половин час, после започна да звъни. Когато мина цял час от срещата, той си тръгна от ресторанта. Стигна пеша до къщата на Клей. Почука на вратата, позвъни и тъкмо да хвърли камъче по прозореца, когато забеляза колата на шефа си, паркирана на улицата между две други. Или поне приличаше на неговата.
Джона бавно се приближи до колата. Нещо не беше наред, но отначало не се сети какво. Беше си същото „Порше Карера“, само дето беше покрито с белезникав прах. Той позвъни в полицията.
Под поршето бе открит разкъсан и празен чувал от цимент марка „Хана“. Някой явно го бе изсипал върху колата, после я бе залял с вода. На места, особено върху покрива и предния капак, бяха полепнали големи буци втвърден цимент. Докато полицаите я оглеждаха, Джона им съобщи, че собственикът е в неизвестност. Те вкараха името му в компютъра на патрулната кола и след дълго търсене го откриха в болницата. Джона веднага тръгна натам, като пътем се обади на Полет; като пристигна в болницата, Полет вече го чакаше. Клей беше в травматологията, но имаше само счупени кости и вероятно сътресение на мозъка. Нищо застрашаващо живота.
Дамата с кученцето бе описала и двамата нападатели пред полицията като бели мъже. Трима студенти, които тъкмо влизали в един бар на Уисконсин Авеню, бяха забелязали двама бели мъже с кожени якета да свиват забързано откъм Ем Стрийт. Те се метнали в зелен ван металик, в който ги чакал шофьор. В тъмното студентите не могли да видят номерата.
Позвъняването в къщата на Клей в 20:39 бе проследено до улична телефонна кабина на Ем Стрийт, на около пет минути от дома му.