— Мунихъм произнесе обвинителната си реч в неделя сутрин. Тезата му беше изпипана перфектно. Този човек е блестящ, съдебните заседатели попиват всяка негова дума. В началото на процеса от „Гофман“ бяха доста наперени, но ми се струва, че сега са готови да вдигнат бяло знаме. Вчера следобед Роджър Рединг извика главния им експерт, някакъв учен, който заяви, че нямало доказана пряка връзка между максатила и появата на рак на гърдата у ищцата. Мисля, че човекът е много добър, вдъхва доверие, в края на краищата има три доктората. Съдебните заседатели го слушаха внимателно. После стана Мунихъм и го накълца на кайма. Измъкна отнякъде някакво изследване, което бил фалшифицирал преди двайсет години. Нападна професионалната му компетентност. Когато приключи, онзи беше като убит. Рекох си: „Някой да повика линейка да го изнесат!“ Никога не бях виждал свидетел да напуска съдебната зала по-унизен. Роджър беше блед като платно. Баровците от „Гофман“ седяха на пейките с такива изражения, сякаш те бяха подсъдимите.
— Прекрасно, прекрасно — повтаряше Клей, залепил слушалката за лявата страна на бинтованото си лице, откъм по-здравото ухо.
— Чуй сега най-хубавото. Открих къде са отседнали хората на „Гофман“ и смених хотела. Сега се виждаме на закуска. Виждаме се и късно вечер в бара. Те знаят кой съм и само седим и се гледаме като бесни кучета. Техният юрисконсулт се казва Флийт. Обади ми се вчера във фоайето на хотела след края на заседанието, около час след като Мунихъм беше заклал свидетеля им. Каза, че искал да пийнем по едно питие. Той наистина изпи едно, а аз три. Би ми правил още компания, обясни той, но трябвало да се връща в апартамента на „Гофман“ на последния етаж, където по цели нощи си блъскали главите и обмисляли стратегията за споразумение.
— Я повтори!
— Добре ме чу. В този момент в „Гофман“ обмислят извънсъдебно споразумение с Мунихъм. Баровците са в ужас. Подобно на всички останали в залата и те са убедени, че съдебните заседатели не биха се поколебали да взривят компанията им с атомна бомба. Каквото и споразумение да сключат, ще им струва цяло състояние, понеже старият кон не ще и да чуе за споразумение. Клей, старецът им скри топката! Роджър е много добър, наистина, но с Мунихъм си намери майстора.
— Кажи ми за споразумението.
— Казвам ти. Флийт поиска да знае колко от нашите случаи са легитимни. А пък аз му викам: Всичките двайсет и шест хиляди! Няколко минути той шикалкави и усуква, и накрая попита дали не бихме приели обезщетение по около сто хиляди на пациент. Това са два милиарда и шестстотин, Клей! Направи си сметката!
— Направих я вече.
— А нашата част?
— И нея я сметнах. — При тези думи Клей усети как болката му моментално изчезна. Пулсирането в черепа му спря. Тежкият гипс на двата му крака стана лек като перце. Разранената му кожа мигом зарасна. Идваше му да се разплаче от радост.
— Както и да е, това не беше официална оферта, само опипване на почвата. И то много предпазливо. Из съдебната зала можеш да чуеш какво ли не. Особено ако се вслушаш в разговорите на адвокатите и финансовите анализатори. Говори се, че в „Гофман“ били заделили специален фонд за обезщетения по случая в размер до седем милиарда долара. А ако компанията сключи споразумение в момента, акциите й ще се закрепят, понеже кошмарът с максатила ще приключи. Това засега е само теория, но след онова кръвопускане вчера изглежда доста правдоподобна. Флийт дойде първо при мен, защото нашият групов иск е най-голям. Според клюките общият брой на всички случаи е към шейсет хиляди, така че ние владеем около четирийсет процента от пазара. Ако отсега си направят сметката на базата на сто бона на пациент, могат с голяма точност да предвидят колко общо ще им излезе.
— Кога ще се виждаш отново с него?
— Тук наближава девет, делото започва след час. Разбрахме се да се чакаме пред залата.
— Обади ми се веднага щом можеш.
— Не се бой, шефе. Как са ти счупените кокали?
— Вече много по-добре.
Полет взе слушалката от ръката му. След секунди телефонът отново иззвъня. Тя отговори, подаде слушалката на Клей и каза:
— Теб търсят, а аз изчезвам.
Беше Ребека, обаждаше се по мобилния си телефон от фоайето на болницата, за да попита дали е удобно да мине за малко. След минута тя се появи на вратата и се стъписа при вида му. После се наведе и го целуна между синините по бузата.
— Бяха с бухалки — каза Клей — за изравняване на силите. Иначе щях да имам неправомерно надмощие. — Той натисна копчетата на леглото и започна да се изправя във формата на V.