Според шефа на полицията в Рийдсбърг и тримата работели в завода „Хана“. Двамата неотдавна били съкратени, но това била единствената информация, която детективът успял да изкопчи от властите в града.
— Не може да се каже, че ни съдействат — оплака се той. След като лично бе ходил в Рийдсбърг, Клей прекрасно разбираше защо. — Ако не можете да ги разпознаете, нямаме друг избор, освен да приключим случая — добави той.
— Никога не съм ги виждал преди — отговори Клей.
Детективът прибра снимките в папката и си тръгна завинаги. На негово място се появи цяла процесия от лекари и сестри, които започнаха да опипват, бодат и оглеждат. Изтощен, след час Клей отново заспа.
Около девет и половина вечерта Оскар се обади. Съдията току-що бил обявил край на днешното заседание. Всички били изтощени главно защото Дейл Мунихъм бил обърнал залата на бойно поле. От „Гофман“ с неохота извадили третия си експерт — някакъв жалък лабораторен плъх с дебели очила, който отговарял за клиничните изследвания на максатила. След една виртуозна, творческа серия от навеждащи въпроси от страна на Роджър Шилото, Мунихъм взел думата и заклал човечеца при кръстосания разпит.
— Направо му разката фамилията по класическия начин — засмя се Оскар. — Адвокатите на „Гофман“ трябва да са луди, за да призоват още свидетели.
— Нещо за споразумение? — запита Клей. Избиваше го на дрямка от лекарствата и трудно вникваше в детайлите.
— Не, но тази нощ в „Гофман“ едва ли ще спят. Носи се слух, че утре щели да изкарат още един свидетел, после щели да клекнат и да очакват присъдата. Мунихъм отказва дори да разговаря с тях. Държи се така, сякаш очаква рекордно обезщетение.
Клей заспа, притиснал телефона до бузата си. Една сестра мина след час и го извади от ръката му.
Президентът на „Гофман“ пристигна във Флагстаф в сряда вечерта и веднага бе откаран във високата сграда в центъра, където заговорничеха неговите адвокати. Роджър Рединг и останалият екип на защитата докладваха за хода на делото, а финансовите експерти го запознаха с най-новите цифри. Цялата дискусия се въртеше около възможно най-катастрофалния сценарий.
Понеже задникът на Рединг вече беше достатъчно насинен, той упорито настояваше защитата да се придържа към първоначалния план и да извика останалите свидетели. Все някога нещата щели да се обърнат в тяхна полза. Все някога Роджър щял да си възвърне формата и да покаже какво може в съдебната зала. Само че Боб Мичъл, главният юрисконсулт на компанията, и Стърлинг Гиб, дългогодишен адвокат и личен приятел на президента, смятаха, че са видели достатъчно. Още един разпнат свидетел, и съдебните заседатели като нищо щяха да наскачат от местата си и да нападнат най-близкия мениджър на „Гофман“. Самолюбието на Рединг беше наранено, той настояваше да се бият докрай, като се надяваше на чудо. Но това, което предлагаше, не беше разумно.
Мичъл и Гиб се срещнаха насаме с президента на компанията в три сутринта, на кафе с понички. Само тримата. Колкото и да изглеждаха зле нещата за „Гофман“, все още оставаха някои тайни за максатила, до които никой никога не биваше да се добере. Ако Мунихън разполагаше с тази информация или ако успееше да я изцеди от някой свидетел, тогава наистина небето над „Гофман“ щеше да се продъни. Най-накрая президентът взе решението да сложи край на това кръвопролитие.
Когато съдът се събра на съвещание в 9 сутринта, Роджър Рединг обяви, че защитата е приключила с призоваването на свидетели.
— Никакви свидетели повече, така ли? — запита съдията. Току-що един процес, който смяташе, че ще продължи петнайсет дни, бе съкратен наполовина. Очакваше го седмица голф!
— Точно така, ваша светлост — отвърна Рединг и се усмихна на съдебните заседатели, сякаш всичко беше наред.
— Възражения, мистър Мунихъм?
Адвокатът на ищцата бавно се надигна. Почеса се по главата, погледна Рединг и каза:
— Ако те са приключили, ние не възразяваме.
Съдията обясни на съдебните заседатели, че трябва да се оттеглят на едночасова почивка, докато той изясни някои неща с адвокатите. Когато се върнеха, щяха да изслушат двете пледоарии и до обяд делото щеше да им бъде предадено за решение.
Оскар последва тълпата в коридора, стиснал в ръка мобилния си телефон. В болничната стая на Клей не отговаряше никой.