Първите два часа след завръщането си у дома той прекара в четене на получената поща, на финансови доклади и вестникарски изрезки, внимателно подбрани от Полет, която умишлено му бе спестила повечето материали, отнасящи се лично до него.
По-късно, след като подремна, Клей седна с Полет на кухненската маса и Оскар обяви, че е време за работа.
Започваше последното действие от драмата.
Първият проблем, който се заеха да решават, беше тяхната фирма. Критъл бе успял да намали донякъде разходите, но само режийните си оставаха от порядъка на около милион долара месечно. И понеже нямаха текущи приходи, нито очакваха в бъдеще, съкращенията бяха неизбежни. Те прегледаха внимателно списъка на служителите — адвокати, стажанти, секретарки, технически персонал — и заедно взеха болезнените решения. Макар случаите по делото „Максатил“ вече да нямаха никаква стойност, все пак се искаше едно последно усилие, за да приключат преписките. Клей остави четирима адвокати и четирима стажанти, за да свършат това. Беше твърдо решен да спази всички договори със служителите на фирмата, което щеше да му струва още пари.
Докато гледаше имената на хората, които трябваше да уволни, Клей усети, че му призлява.
— Искам да поразмисля още малко — каза той, неспособен да вземе окончателното решение.
— Клей, повечето го очакват — намеси се Полет.
Той седеше, взираше се в списъка и се опитваше да си представи клюките, които се носеха по негов адрес по коридорите на собствената му фирма.
Два дни преди това Оскар с неохота бе приел да отиде до Ню Йорк и да се срещне с Хелън Уоршо. Той й бе представил в общи линии състоянието на фирмата, активите и потенциалните пасиви, като буквално я бе помолил за милост. Шефът му не искал да подава заявление за фалит, но ако бъдел принуден под натиска на мисис Уоршо, нямало да има избор. Тя бе останала неумолима. Клей бил член на група адвокати, обвиняеми по нейния групов иск, чието общо богатство тя била изчислила на около милиард и половина долара. Затова нямала намерение да допусне Клей да се отърве с някакъв мизерен милион на ищец, след като от Патън Френч можела да изцеди три пъти повече. Освен това просто не била в настроение за извънсъдебни споразумения. Това дело било важно и с друго — то представлявало смел опит за реформиране на системата срещу бъдещи злоупотреби, заради което на помощ били привлечени медиите. И тя с нетърпение се готвела да се наслади на всеки миг от него.
Оскар се върна във Вашингтон с подвита опашка, убеден, че Хелън Уоршо — адвокат на най-голямата група кредитори на Клей — е жадна за кръв.
Ужасната дума „фалит“ бе произнесена за пръв път от Рекс Критъл в болничната стая на Клей. Тогава тя бе подействала като бомба на всички присъстващи. След това обаче и други започнаха да я изричат. Самият Клей я споменаваше, отначало единствено пред себе си. Полет също я произнесе веднъж. Оскар я бе употребил в Ню Йорк. Не им беше приятно да я казват, устите им някак не я побираха, но постепенно през последните две седмици тя се бе превърнала в част от речника им.
С обявяване на фалит юридическата фирма щеше да бъде ликвидирана.
С обявяване на фалит договорите със служителите щяха да бъдат анулирани.
С обявяване на фалит гълфстриймът можеше да бъде върнат на дилъра при по-добри условия.
С обявяване на фалит недоволстващите им клиенти по делото „Максатил“ щяха да бъдат оставени с празни ръце.
С обявяване на фалит ищците по делото „Хана“ щяха да бъдат убедени да се съгласят на споразумение.
И най-важното — с обявяване на фалит Хелън Уоршо щеше да бъде неутрализирана.
Оскар беше почти толкова потиснат, колкото и Клей, и след няколко мъчителни часа тръгна за офиса. Полет изкара Клей на верандата с количката и двамата изпиха по чаша зелен чай с мед.
— Имам да ти казвам две неща — обяви тя, като го гледаше отблизо в очите. — Първото е, че смятам да ти дам от моите пари.
— Дума да не става!
— Напротив. Ти ме направи богата, без да си ми бил длъжен. Не съм аз виновна, че си умопобъркан бял глупак, но това не ми пречи да те обичам още. Затова ще ти помогна, Клей.
— Можеш ли да повярваш какво се случи, Полет?
— Не мога. Не е за вярване. Само че се случи. А преди нещата да почнат да се оправят, те трябва напълно да се объркат. Не чети вестници, Клей. Моля те. Обещай ми, че няма да четеш.