Честно казано, нямаше кого друг да вини.
Съставено бе и писмо до клиентите по случая „Максатил“. В него Клей преразказваше накратко делото, водено от Мунихъм във Финикс. Той поддържаше старото си схващане, че лекарството е опасно, но наред с това щяло да е „трудно, ако не и невъзможно, да се докаже причинно-следствена връзка“. Компанията не желаела да преговаря за извънсъдебно споразумение, а с оглед на сегашните си здравословни проблеми Клей не бил в състояние да се подготви за продължителен съдебен процес.
Беше му крайно неприятно да използва понесения побой като извинение, но Оскар надделя. В криза като тази човек беше склонен да се хваща и за сламка.
Писмата щяха да предизвикат вълна от възмущение.
— Ще се оправим — повтаряше Оскар. — Поне ще ни се махнат от главата.
Клей не можеше да не се сеща от време на време за Макс Пейс, неговия стар познайник, който го бе натопил в тази история. Пейс — който се подвизаваше под още четири имена — междувременно бе осъден задочно за измама с ценни книжа, но беше неоткриваем. В присъдата се казваше, че е използвал вътрешна информация, за да продаде близо един милион акции на „Гофман“, непосредствено преди Клей да заведе иска срещу тях. После ги изкупил обратно по ниския курс и напуснал страната с около 15 милиона долара печалба. Бягай, Макс, бягай! — мислеше си Клей. Ако го хванеха и докараха под стража в страната, Пейс можеше да издаде всичките им мръсни тайни.
В списъка от задачи, който Оскар му бе съставил, имаше още стотина неща, но Клей започна да се изморява.
— Аз ли ще ти бъда болногледачка тази нощ? — прошепна Полет в кухнята.
— Не, Ребека е тук.
— Май си търсиш белята.
— Тя още утре подава молба за развод. По взаимно съгласие.
— А русата кукла?
— С нея съм приключил, ако изобщо се върне от Сейнт Барт.
През цялата следваща седмица Клей нито веднъж не напусна дома си. Ребека опакова всички неща на Ридли в големи чували за боклук и ги свали в мазето. После донесе част от собствения си багаж, макар Клей да я бе предупредил, че твърде скоро ще загуби къщата. Готвеше вкусни обеди и вечери и се грижеше за него като истинска болногледачка.
Двамата гледаха стари филми до полунощ, после спяха до късно на следващата сутрин. Ребека го караше с колата си на лекар.
Ридли се обаждаше през ден от острова. Клей не й съобщи по телефона, че мястото й е заето; предпочиташе да го направи лично, ако и когато се завърнеше. Ремонтът на вилата вървял превъзходно, докладваше тя, макар Клей сериозно да бе орязал бюджета. Ридли явно не се интересуваше от неговите финансови проблеми.
Последният адвокат, който се появи в живота на Клей, беше Марк Мансън — специалист по фалити, който се занимаваше с особено тежки и заплетени случаи на фалирали фирми. Критъл го бе открил. След като Клей го нае, Критъл му показа счетоводните книги, договорите, съдебните дела, активите и пасивите. Всичко. Когато Мансън и Критъл дойдоха в къщата на Клей, той помоли Ребека да излезе. Искаше да й спести ужасяващите подробности.
За седемнайсетте месеца, откакто бе напуснал СОЗ, Клей бе спечелил 121 милиона долара. От тях 30 милиона бяха изплатени като премии на Родни, Полет и Джона; 20 милиона бяха отишли за наеми и режийни на офиса, изплащане и поддръжка на гълфстрийма; 16 милиона бяха прахосани за реклама и медицински изследвания по случаите „Дайлофт“, „Максатил“ и „Тънкия Бен“; 34 милиона бяха за данъци, платени или натрупани; четири милиона за вилата и три милиона за яхтата. Още по милион тук и там — за къщата в Джорджтаун, за „заема“ на Макс, за всичките обичайни изхвърляния на един новобогаташ.
Лъскавият нов катамаран на Джарет беше особен случай — Клей го беше платил, но бахамската компания, на която се водеше, беше изцяло собственост на баща му. Според Мансън съдът, който водеше процедурата по фалита, щеше да заеме една от две възможни позиции: или яхтата беше подарък и в такъв случай Клей трябваше да заплати данък дарение, или просто беше чужда собственост и не представляваше част от имуществото на Клей. При всички положения катамаранът щеше да остане собственост на Джарет Картър.
Освен това Клей бе спечелил 1,7 милиона от търговия с акции на „Акърман“ и макар част от сумата да беше скрита в офшорна сметка, тя трябваше да се върне и декларира.