Клей изобщо не би се интересувал какво им се иска на тях двамата, ако Ребека не споделяше техните мечти. Навремето тя му бе споменала, че иска кариера в публичната администрация, но след четири години на Капитолийския хълм й бе писнало от бюрократи. Искаше съпруг и деца, и голяма къща в предградията.
Донесоха менютата. Един от телефони те на Бенет иззвъня и той невъзпитано отговори на масата. Някаква негова сделка бе на път да се провали. Бъдещето на финансовата стабилност на Америка беше застрашено.
— Какво да облека? — запита Барб Ребека, докато Клей се криеше зад менюто си.
— Нещо новичко! — отвърна Ребека.
— Права си — съгласи се на драго сърце Барб. — Хайде в събота да ходим по магазините.
— Прекрасна идея.
Бенет спаси сделката от провал и поръча вечеря. После великодушно сподели с останалите подробностите от телефонния разговор: от някаква банка бавели плащанията, той трябвало да ги понастъпи, такива ми ти работи. Продължи да говори до пристигането на салатите.
След няколко хапки Бенет заяви както винаги с пълна уста:
— Докато бях в Ричмънд, обядвах с моя добър приятел Иън Лъдкин, председателя на щатския конгрес. Много ще ти хареса, Клей, страхотен човек е. Идеалният джентълмен от Вирджиния.
Както си дъвчеше, Клей закима учтиво, сякаш нямаше търпение да се запознае с всичките приятели на Бенет.
— Както и да е. Иън ми е задължен за някои услуги, които му направих навремето — не че е единствен, де! — но този път взех, че го запитах направо.
На Клей му бе нужна секунда, за да установи, че жените бяха спрели да се хранят. Вилиците им лежаха на масата, лицата им бяха напрегнати в очакване.
— Какво го запитахте? — изви глас Клей, който почувства, че е редно да каже нещо.
— Питах го за теб, Клей. Умно момче, казах му, адвокат, умът му е като бръснач, работяга, с диплома по право от „Джорджтаун“, при това хубавец и с характер, пък той ми рече, че винаги му трябват способни млади хора. Трудно се намират, бога ми! Тъй ми рече. Каза ми още, че има вакантно място за щатен юрист. Аз му рекох, че нямам представа дали ще те заинтересува, но с удоволствие ще ти предам. Е, какво ще кажеш?
Ще кажа, че ми устроихте засада, за малко не избухна Клей. Ребека го наблюдаваше внимателно в очакване на първоначална реакция.
Точно по сценария Барб възкликна:
— Звучи направо страхотно!
Способен, трудолюбив, образован, че чак и хубавец — Клей бе изумен от скоростта, с която му се вдигаха акциите пред семейство Ван Хорн.
— Интересно — успя да възкликне той донякъде искрено. И наистина беше интересно във всяко отношение.
Бенет беше готов да се хвърли в атака. Разбира се, негово беше предимството на изненадата.
— Длъжността е страхотна. Ще ти хареса. Ще се запознаеш с хората, които наистина движат нещата в този щат. Няма да скучаеш. Разбира се, там се работи много, до късно вечер, особено когато щатският конгрес заседава, но аз казах на Иън, че имаш яки плещи. Издържат на работа и отговорности.
— И какво точно ще работя? — успя да изрече Клей.
— Правна материя, не му разбирам чак толкоз. Но ако се интересуваш, Иън с удоволствие ще те извика на интервю. Имай предвид обаче, че за длъжност като тази се кандидатират доста хора. Иън ми каза, че е затрупан от молби. Трябва да се действа бързо.
— Ричмънд не е толкова далеч — обади се Барб.
Във всеки случай е доста по-близо от Нова Зеландия, помисли си Клей. Барб вече явно кроеше планове за сватбата. Изражението на Ребека си оставаше неразгадаемо. Понякога и тя може би се чувстваше задушена в прегръдката на родителите си, но рядко проявяваше желание да се освободи от нея. На свой ред Бенет използваше парите си, или каквото изобщо бе останало от тях, за да държи и двете момичета под контрол.
— Ами, ъъъ, в такъв случай благодаря — промълви Клей, смазан под тежестта на внезапно присадените му яки плещи.
— Почваш със заплата деветдесет и четири хиляди на година — каза Бенет с една-две октави по-ниско, за да не чуят останалите вечерящи.
Деветдесет и четири хиляди годишно беше над двойно повече от това, което Клей изкарваше в момента, и той си даваше сметка, че всички на масата го знаят. Семейство Ван Хорн обожаваха парите и бяха изцяло обсебени от неща като заплати, доходи и лично богатство.