— Ееехааа! — извика Барб като по даден сигнал.
— Не е лошо — призна Клей.
— За начало наистина не е — потвърди Бенет. — Иън казва, че ще се запознаеш с най-големите адвокати във Вашингтон. Договорите са всичко. Няколко години практика, и ще си извоюваш собствено име в корпоративното право. А пък там вече са големите нари, нали разбираш?
Мисълта, че Бенет Ван Хорн изведнъж бе проявил интерес да урежда живота на Клей, не беше никак успокояваща. Разбира се, каза си той, Бенет всъщност урежда не неговия живот, а бъдещето на Ребека.
— Как да откажеш на такова нещо? — намеси се по най-дърварски начин Барб.
— Мамо, остави човека! — каза Ребека.
— Искам просто да кажа, че е страхотен шанс — продължи Барб, сякаш Клей беше толкова тъп, че не можеше сам да схване очевидното.
— Помисли малко, наспи се, нямаш бърза работа — продължи Бенет. Подаръкът беше поднесен. Сега оставаше да се види дали момчето е достатъчно умно, за да го приеме.
Клей нагъваше целеустремено салатата си и кимаше с пълна уста. Вторият „Чивас“ пристигна и разговорът се смени. Бенет им заразправя най-новите клюки от Ричмънд: имало планове за пререгистриране на отбора по бейзбол под ново име и като национален. Бейзболът беше една от любимите му теми. Самият Бенет играеше периферна роля в един от трите консорциума от инвеститори, борещи се за правото да откупят и регистрират отбора, така че жадно следеше всички развития по темата. Според една неотдавнашна статия в „Уошингтън Поуст“ консорциумът на Бенет бил твърдо на последно място и с всеки изминал ден изоставал главоломно от другите два. Неговите финансови възможности били неясни, според неназован източник доста разклатени, а в цялата статия името Ван Хорн изобщо не се споменаваше. Клей знаеше обаче, че Бенет има огромни дългове. Няколко негови строителни проекта бяха блокирани от природозащитни организации, които се опитваха да запазят малкото останали незастроени територии в Северна Вирджиния. Водеше безкрайни и ожесточени дела с някогашни съдружници. Акциите му бяха практически без стойност. И при все това имаше нахалството да седи невъзмутимо на масата в клуба, да се налива с шотландско уиски и да дрънка врели-некипели за някакъв нов стадион за 400 милиона, за закупуване на цял бейзболен отбор за 200 милиона, плюс още 100 милиона заплати на служители и така нататък.
Стековете им пристигнаха точно в мига, когато бяха приключили със салатата. Това спести на Клей тягостни мигове принудителен разговор без храна в устата, която да дъвче. Ребека подчертано не му обръщаше внимание, той на нея също. Назряваше пореден скандал.
Последваха пикантни историйки за губернатора — близък приятел на Бенет, разбира се, който вече бил задействал машината да се кандидатира за Сената и — иска ли питане! — много държал Бенет да му даде едно мъжко рамо. Стана дума и за няколко от предстоящите по-сочни сделки. Спомена се нещо и за новия частен самолет, но това си беше дежурно, защото Бенет така и не можеше да намери най-подходящия модел за себе си. Вечерята се проточи сякаш с часове, а бяха минали едва деветдесет минути, когато всички вкупом отказаха десерта и започнаха да се готвят за ставане.
Клей благодари на Бенет и Барб за поканата и им обеща да вземе бързо решение относно работата в Ричмънд.
— Това е шансът на живота ти — обяви тържествено Бенет. — Гледай да не ме изложиш.
Когато Клей се убеди, че Бенет и Барб най-после ги няма, той помоли Ребека да влезе за минутка с него в бара. Двамата мълчаливо изчакаха да им сервират питиетата, преди някой да се реши да проговори. Когато им предстоеше разправия, всеки гледаше другият да изстреля първия патрон.
— Не знаех нищо за тази длъжност в Ричмънд — започна тя.
— Някак ми е трудно да повярвам. Имам чувството, че цялото семейство се бяхте наговорили. Майка ти поне със сигурност беше в играта.
— Баща ми просто се грижи за теб, това е всичко.
Баща ти е идиот, за малко не извика той.
— Не, баща ти се грижи за теб. Той не може да допусне да се омъжиш за човек без бъдеще, затова се е нагърбил да урежда живота ни вместо нас. Не ти ли се струва, че е малко нахално от негова страна да реши, че моята работа не му харесва, и да тръгне да ми търси друга?
— Ами ако наистина се опитва да ти помогне? Той обича да услужва на хората.
— Но кое го кара да мисли, че имам нужда от помощ?