— Чух какво си говорят прокурорите — каза тя. — Поредното улично убийство, но с доста спорен мотив.
— Няма да е първият подобен случай в историята на Вашингтон.
— Този път обаче няма видим мотив — повтори Полет.
— Мотив винаги има. Пари, дрога, секс, чифт нови маратонки…
— Но момчето е кротко, няма предишни присъди, нали?
— Първите впечатления рядко се оказват верни. Ти поне го знаеш, Полет…
— Само преди два дни Джърмейн получи подобно дело. Убийство без видим мотив.
— Не бях чул.
— Пробвай да говориш с него. Той е нов и амбициозен и, кой знае, може да успееш да му прехвърлиш случая.
— Веднага ще го направя.
Джърмейн не беше в кабинета си, но пък вратата на Гленда се оказа открехната. Клей потропа с кокалчетата на пръстите си и влезе.
— Имаш ли една минута? — запита той, знаейки, че Гленда мрази да отделя дори по минута за когото и да било от подчинените си. Тя беше добър администратор, разпределяше работата, скърпваше бюджета и което беше най-важното, оправяше се с политиците и градските власти. Само дето не обичаше хората. Предпочиташе да си върши работата при затворени врати.
— Разбира се — каза тя малко рязко и не особено убедено. Явно не й беше приятно да нахълтват така в кабинета й, но Клей не бе и очаквал друго.
— Тази сутрин попаднах в съда по неподходящо време и ми натресоха дело за убийство, което с радост бих прехвърлил на някой колега. Току-що приключих делото „Трексъл“, което, както знаеш, се влачи от три години. Искам малко да се откъсна от тези убийства. Какво ще кажеш да го дадем на някой от младоците?
— Опитваш се да се измъкнеш ли, мистър Картър? — повдигна вежди тя.
— И още как! Един месец искам да се позанимавам с дрога и домашни обири. Само това те моля.
— И на кого предлагаш да възложим случая на… ъъъ, как му беше името?
— Текила Уотсън.
— Текила Уотсън. На кого да го възложим според теб, мистър Картър?
— Не ме интересува. Просто искам почивка.
Тя се облегна на стола си като някакъв стар, мъдър шеф на голяма компания и загриза върха на писалката си.
— Кой не иска почивка, мистър Картър? Всички искаме почивка, не е ли така?
— Да или не?
— Тук работят около осемдесет адвокати, мистър Картър, едва половината от които са квалифицирани да водят дела за убийство. А в момента всеки има поне по две. Бутай го там колкото можеш, но нямам намерение да го възлагам на друг.
На излизане от кабинета й Клей подхвърли:
— Честно казано, едно повишение на заплатата би ми се отразило добре. Какво ще кажеш?
— Догодина, мистър Картър, догодина.
— Трябва ми и стажант.
— Догодина!
Папката на Текила Уотсън така си и остана да лежи на идеално разтребеното бюро в чистия и подреден кабинет на Джарет Клей Картър II, обществен защитник.
3
В края на краищата сградата беше затвор. Макар да бе строена сравнително неотдавна и поне при откриването си да се бе превърнала в извор на законна гордост за шепа местни велможи, тя си оставаше затвор, и толкова. Проектиран от авангарден екип консултанти по гражданска защита и обилно гарниран с най-модерните охранителни изобретения, наистина, но все пак затвор. Ефикасен, безопасен, хуманен и построен за нуждите на следващия век, което не му пречеше от първия ден на откриването да е все претъпкан. Отвън изглеждаше като голяма червена тухла, изправена върху едната си тясна страна, без прозорци, без надежда, изпълнена до краен предел с престъпници и с безчет служители, натоварени да ги пазят. При това, за да е чиста някому съвестта, тя се именуваше Изправителен център — модерен евфемизъм, широко използван от архитектите на подобни съоръжения. Което не й пречеше да си бъде затвор и нищо друго.
Тази сграда беше едно от местата, където Клей Картър се чувстваше като у дома си. Тук той се срещаше с почти всичките си клиенти във времето между арестуването им и пускането им под парична гаранция, ако изобщо можеха да си я позволят. Много не можеха. И макар голяма част от тях да бяха арестувани за твърде дребни провинения, независимо дали бяха виновни или невинни, те си оставаха в затвора, докато съдът се произнесеше окончателно по случая. Тигър Банкс бе прекарал близо осем месеца в същия този затвор по обвинение за обир на банка, който не бе извършил. Междувременно го бяха изхвърлили и от двете места, където работеше на час. Загубил бе апартамента си. Загубил бе достойнството си. Последното му обаждане до Клей беше сърцераздирателна молба за пари. Отново беше на улицата, отново бе минал на крек и си търсеше белята.