И чак когато вече замириса на международен скандал, ченгетата тутакси изловиха водачите на местните младежи, дръпнаха им едно конско да ги сплашат и ги пуснаха по живо, по здраво. Дълбок поклон на тебе, родна милицийо! Ако, разбира се, невинаги, но поне при особени случаи ти беше действала така, навярно нямаше да плюят жителите на района, а сега и всички московчани, само щом чуят за университета на международната дружба.
Приблизително това си мислеше Турецки, докато караше по нощните улици на Москва.
На петдесетина метра от общежитието го спряха двама бойци от специалните части и докато му проверяваха документите, внимателно се взираха в лицето му, сравнявайки го със снимката на служебната карта, а през това време в общежитието, допреди секунди тъмно и мрачно, започнаха да светват прозорците по всички етажи. Операцията беше вече в ход.
Слизайки от колата, Турецки веднага забеляза с набитото си око силуетите на хора, застанали до дърветата по периметъра на сградата, специалните коли и няколко волги. Влезе в общежитието.
Повечето стаи бяха с изкъртени врати и вътре бе започнала проверката. Оперативниците действаха професионално и методично. Двама претърсваха гардеробите и дрехите, леглата и нощните шкафчета, а трети пазеше да не излиза никой. Обитателите умърлушено стояха насред стаите си.
В коридора изскочи полугола мадама, пияна или дрогирана, и пронизително запищя.
— Затваряй си човката, глупачко — спокойно я посъветва плътен мъжки глас.
— Така ли? — възкликна тя. — Ти по-добре да беше ми кавалерствал, да подадеш на дамата роклята и мантото.
Все пак спря да пищи и полюшвайки бедра, се отправи към стаята, като пътьом кокетно намигна на един от оперативниците. Лицата от женски пол не бяха много — не повече от десетина, — от познатия контингент на средноплатените проститутки, така че с тях не се церемоняха много-много. Набързо ги накараха да се облекат и обуят, и ги изведоха, кажи-речи, под строй, натовариха ги на камионетката и ги закараха в най-близкия милиционерски участък.
Турецки поприказва с някои познати служители и разбра, че операцията е излязла успешна дори само ако се съди по първите веществени доказателства: бяха открити хероин, кокаин, „трева“, екстази, и то в достатъчно количество, за да се възбудят наказателни дела.
— За завеждането на дело стига и една малка порция — насмешливо възрази Турецки.
— Имам предвид крупно и шумно дело. За да не мрънкат посланиците — съобрази оперативникът.
Момчетата от ФСБ безпогрешно определяха обектите си, усамотяваха се с тях и директно им задаваха такива въпроси, подкрепени с недвусмислени снимки, че студентите, които и без това бяха уплашени, напълно се шашардисваха.
— Проговориха ли? — обърна се Турецки към един оперативник.
— Че къде ще ходят? — възкликна той и намигна на негъра: — Нали така, господин Тибс?
— Така, така — припряно отговори студентът.
— Господин Тибс добре знае, че чистосърдечното признание… и така нататък. Окей?
— Окей! Окей!
Но далече не всички бяха толкова сговорчиви като господин Тибс. Някои искаха да бъдат извикани представители от техните посолства, настояваха и се възмущаваха, може би справедливо, други пък напълно бяха забравили руски, а трети упорито мълчаха. С такъв мълчаливец Турецки завари Слава Грязнов в една стая на третия етаж.
Още щом погледна чернокожия студент, Турецки разбра, че Слава е попаднал на костелив орех. Широкоплещест, с як и дебел врат на борец, едри длани, свити в юмруци и безизразни очи, този момък будеше в известен смисъл уважение, добре познато на работниците от специалните служби.
— Това е той. Експертът по нашите момичета — каза Грязнов. — Мълчи като Зоя Космодемянска преди разстрела! Сам не може да се познае — кимна към снимките на масата, — пък и своите „приятелчета“. Хвърля през прозореца парите си, спечелени с кървав труд — размаха Слава пачка долари. — Докога ще мълчиш бе, кюмюр?!
— По-кротко, Слава — усмихна се Турецки. — Все пак е гражданин на приятелска страна. Студент.
— Не знам. Ти, виж, знаеш, ама аз не знам. Пред себе си виждам търговец на наркотици и на наши момичета, лице, което носи оръжие без разрешение! — посочи той един целофанов пакет.
— „Макаров“?