Турецки стоеше до търговския павилион, гледаше траурните портрети на Кузмински и си мислеше, че доскоро, допреди година-две, за речите му по трибуните се събираха десетки хиляди хора, а за неговата кандидатура гласуваха милиони.
Имаше пари, слава, задгранични командировки, срещи със силните на деня из целия свят, пищни трапези и красиви жени. И за миг всичко това завинаги изчезна за него, ето го скъпия вожд в ковчега, носят го на ръце мъже в черни костюми, а отзад се точи върволица от луксозни коли.
Шествието спря. От блестящите, искрящи със своя лак и никел суперскъпи вносни автомобили започнаха да слизат важни господа, които тутакси бяха ограждани от своите телохранители. „Ето ги истинските господари на Русия — горчиво си помисли Турецки. — Всичко е като в Сицилия — бандит до бандит. Когото и да арестуваш, няма да сбъркаш.“
— Оня най-отпред е Михаил Сергеев, по прякор Майкъл — чу Александър познат глас, обърна се и видя ухиления Слава Грязнов. — След него е Антоша, но не Чехонте3, а Маевски. Първият е генерален директор на смесена фирма, а вторият е юрист като тебе.
— Говори по същество, Слава.
— Със сигурност знам само едно: пране на мръсни пари. Шефа обаче не го виждам… А оня с шкембето е Алик Попов-Городецки! И, разбира се, до него върви Фима Фишкин! Страхотни баровци, Саня… Вериги от казина, нощни клубове, кафенета, ресторанти, хотели. Директорите на всички тия заведения са подставени „пионки“, а собствениците са те. Но виж, шефа не го виждам.
Зазвуча траурна музика, тълпата се раздели, за да направи път на господата в черни костюми.
— И кой е шефът?
— Ваня Монголеца. Идваш ли? — кимна Слава към вратите на гробището.
— Не.
— Аз обаче ще отида. Любопитно ми е.
— Откъде ги знаеш всички?
— Много неща знам, Саня.
— Отговори ми тогава на един-единствен въпрос.
— Питай, слушам те внимателно — каза Грязнов, гледайки отдалечаващата се процесия.
— Какво е забравил Кузмински в Хонконг?
— Ми трябва да помисля…
— Добре, ще мислим заедно — реши Турецки. — Довечера в шест те чакам в кабинета си.
Когато се върна в прокуратурата, Турецки прекара почти цялото време до идването на Грязнов в проучване на сведения, вестникарски изрезки и секретни доклади във връзка с партията на Кузмински. В общи линии много от нещата му бяха известни и по-рано, за още повече се досещаше, но в подробности не се бе задълбочавал, не го интересуваха политическите дрязги в различните, дори водещите партии. Но в дадения момент той имаше поставена задача по разкриването на политическо убийство, а че то е свързано с политиката, Турецки ни най-малко не се съмняваше, ето защо се налагаше най-старателно да препрочита и да се замисля за най-различни, дори на пръв поглед съвсем незначителни факти. Политическото убийство в много по-голяма степен, отколкото криминалното, да не говорим за битовото, поставя въпроса: кой би имал изгода от него? Докато в началото му се въртяха разни мисли, че в убийството имат пръст руските специални служби, след по-подробното разучаване на материалите тези мисли изчезнаха. Наистина, сега Турецки беше сигурен, че партията е била създадена с могъщата подкрепа на бившия КГБ, който е искал да има подръка такъв гласовит либерал-социалист, който да оглави възникналите по онова време стихийни националистически настроения. Във връзка с известни събития, които обърнаха страната на сто и осемдесет градуса, Кузмински излезе изпод контрол, въобрази си, че е месия, спасител на нацията, и естествено, се самозабрави. В сравнение с популярността му преди две години сега неговият рейтинг бе спаднал тройно. Може би за това допринесе обстоятелството, че из матушка Русия се пръкнаха доста такива „вождове“, които създадоха на Кузмински определена конкуренция. А най-вероятно хората просто бяха започнали да се опомнят. На Турецки много му се искаше да вярва във втората причина. Нямаше никаква логика спецслужбите да си цапат ръцете, предизвиквайки с това маса безпочвени клюки и измислици. В случая би намирисвало не на изгода, а на некадърност и непрофесионализъм. По-скоро изгодата е на други, не по-малко могъщи чичковци, щом са го стигнали не в крайморската му вила, а на дванайсет хиляди километра от руската столица, в прословутия Хонконг. Впрочем с какви средства си е живуркал, и то доста добре, този вожд, как е хранил и поил цяла армия приближени, които, както е известно, нито са орали, нито са копали? Ето снимка на първа страница в един централен вестник. Вождът в обкръжението на мускулести яки мъже от Нижни Новгород, всички до един разни заместници, помощници и вицепрезиденти на търговски компании, сдружения и асоциации с различен характер. Няма нужда да си Ломброзо4, за да разбереш от пръв поглед на коя част от обществото са представители тия мъже. Я виж, бележки по белите полета на вестника с четливия почерк на Лилия Федотова. Прякори, присъди, срок на излежаване… Чудесна компания! Да предположим, че все пак няма преки доказателства партията на Кузмински да е била финансирана от мафиозните структури. Каква картина се получава? Станал е излишен? Имал е твърде високи претенции? Оскърбил е някого? Той е способен на това. В такъв случай излиза, че е битово убийство. Ама не. Изглежда твърде просто. Пък и ако приемем първата версия, защо са го очистили именно в Хонконг? Отново Хонконг. Значи първо трябва да се изясни какви руски граждани са пребивавали в Хонконг в продължение, да речем, на една седмица преди деня на убийството. В хотели от каква категория са отсядали, по какви належащи причини са пътували до това толкова отдалечено място, въобще с какво са се занимавали там…
4
Чезаре Ломброзо (835–1909) — италиански психиатър и криминалист, родоначалник на антропологичното течение в криминологията и наказателното право. — Б.пр.