Турецки набра номера на своята помощничка.
— Лиля, я ела за малко… Какъв плик? Не го виждам… Ъхъ! Намерих го. — Той отвори плика и извади от него пачка великолепно направени цветни снимки. — Хайде, идвай, че след пет минути ще довтаса Грязнов… Как, вече е при тебе?… Чака да стане шест? И откога пък е толкова точен? Добре, елате двамата.
Не беше успял да прегледа и десетина снимки, когато в кабинета влязоха Лилия Федотова и Вячеслав Грязнов.
— Кой ги е правил? — попита Слава, вземайки напосоки една.
— Прибирай си израстъците! — скастри го Турецки и дръпна снимката от ръцете му.
— Много си нервен бе, момче! — добродушно реагира Грязнов. — Я по-спокойно. Тя не иска да се преселва при мен. — Но когато видя, че приятелят му не е в настроение за шеги, седна и каза: — Мълча като риба.
Турецки продължи да разучава една по една фотографиите, като ги трупаше настрани, накрая побутна цялата купчина към Слава.
— На да се полюбуваш на твоите „подопечни“.
Грязнов мълчаливо запрехвърля снимките, но скоро явно не издържа и гневно възкликна:
— Я виж къде са се набутали тия мърши! И в какво общество! Да не е някакъв прием, а?
— Да. Пресцентърът на Белия дом — поясни Лиля.
— Попов-Городецки, Фима Фишкин… Все вълци от подземния свят! И то с кого! Смятай, че тук е целият Президентски съвет! А какво плюскане и пиячка е по масите, леле-мале!
— Ходил съм на техни приеми. Символични сандвичета и по бутилка за трима — взря се в снимката Турецки. — А това тук си е направо гуляй с баровски размах.
— Че нали затова присъства и Фима Фишкин — подметна Лиля.
— Много ясно, че работата е тъмна — презрително се усмихна Грязнов. — И по какъв повод е тоя разкош?
— А ти не се ли досещаш? — посочи Турецки Лариса Ивановна, заела централно място сред елегантно облечените мъже.
— Целият елит на демокрацията. Или плутокрацията? А, Саня? Я гледай, и Валерий Степанович бил тук!
— Кой Валерий Степанович? — наостри уши Турецки. — Саргачов?
— Точно той.
— Ти пък откъде го познаваш?
— Че нали той ми реши проблемите. С агенцията. Иначе направо загивах. Обадих му се случайно. И за нула време нещата се уредиха.
— А какво ти струваше това?
— Нищо.
— Ама съвсем нищо ли?
— Помоли ме да взема в охраната двама „афганци“ — след кратка пауза отговори Грязнов. — Свестни момчета.
— Безкористен човек е тоя Валерий Степанович — мислейки за нещо свое, проговори Турецки.