— Пийте, капитане, но по-бързичко — усмихна се единият. — Нямаме време.
И макар че служителят от отдел „К“ се усмихваше, капитанът разбра по лицето му, че не го чака нищо добро.
Операцията бе минала сравнително спокойно, но в другите казина не беше така. Имаше стрелба, ръкопашни боеве, паднаха жертви — както от едната, така и от другата страна.
След ден във вестниците се появи съобщение, че всички столични казина са затворени.
Още същата нощ, когато приключи операцията по казината, започна продължителна и къртовска следствена работа, за да бъде установена конкретната вина на всеки служител от отдела, контролиращ индустрията за развлечения.
На следващата сутрин генерал Самсонов нареди да доведат в кабинета му полковник Павлов.
— Няма да анализирам нито срещата ви, нито разговора ви с онзи бандит, нито дори вашите действия като цяло. Ще кажа само едно: добре сте се учили, имате добра специална подготовка. Изпълнихте възложената ви задача, така че, както ви обещах, вие сте свободен. Всъщност трябва само да подпишете декларация, че няма да напускате Москва и ще се явите на следствието.
Павлов моментално отреагира:
— Не-не! По-добре ме арестувайте като Пестов!
— Е, добре, щом не сте уверен в самия себе си — иронично се усмихна Самсонов. — Можем да променим мярката ви за неотклонение.
— По-добре да съм в килия до Пестов, отколкото на несигурна свобода.
— Ваша воля — каза генералът и направи знак на подчинените си да го отведат.
В дванайсет часа по обяд в кабинета на Турецки влезе Алексей Петрович Кротов, който за секунди се размина с Николай Чижов, идвал да докладва на шефа си подробностите от снощните събития.
— Заповядайте, Александър Борисович — каза Кротов, като подаде на Турецки миниатюрна касета.
— Какво е това?
— Запис на разговора между Павлов и Монголеца. Както ви обещах.
— Вече не се учудвам на нищо, след като ви опознах, но все пак би ми било интересно да… — Чижов му беше казал, че Кроткия изобщо не се е доближавал до масата на Павлов и Монголеца, а е седял на съвсем друга маса заедно с Гаргата.
— Те бяха обслужвани от двама келнери — след известно мълчание поясни Кротов. — Сега съм дошъл да се сбогуваме.
— Заминавате, а? Далече ли?
— Сигурно в Италия. Жена ми все още не е решила къде точно да отидем.
— Вие сте женен? И кога успяхте?
— Тепърва се готвя да го направя.
— Избраницата ви е извадила голям късмет…
Кротов му подаде една снимка.
— Личи си, че е дама, красива и изискана — оцени я по мъжки Турецки. — Всичко си има… И чудесно момиченце! Хубаво като картинка! Разбира се, когато човек се жени за жена с дете…
— То е моя дъщеря — прекъсна го Кротов.
— Прилича на вас — взирайки се в момиченцето, отбеляза Турецки. — Особено в очите… И кога успявате да свършите толкова много неща?
— Александър Борисович, бих искал да ви кажа няколко думи…
— Извинете за момент — вдигна телефона Турецки. — Слушам… Вие ли сте, гълъбчета? Изпихте ли алкохола?… Е, добре сте направили. Край, момчета, можете да се прибирате у дома!… Да, още сега!… Хайде, живи и здрави!… Пазачите на Робърт Уест — поясни той на Кротов, когато затвори. — Бяха малко на почивка в една вила… Та какво искахте да ми кажете, Алексей Петрович?
— Очакват ви доста тежки дни. Разбира се, делата, които сте водили по-рано, също са били сложни и значими, но в тях не са фигурирали толкова високопоставени личности от кръга на силните на деня. А сега вие заорахте доста надълбоко. И това ви е грешката.
— Ами ако взема, че заора в Газпром, или в Норилския комбинат, или пък в някоя от водещите банки?
— Тогава ще си имате още по-големи неприятности — усмихна се Кротов, помълча и добави: — Ако Господ продължи дните ви, ще успеете да свършите много неща. Но аз имам предвид сегашното дело. Те ще го блокират, ще му сложат всякакви спирачки, ще пратят по дяволите всичките ви усилия с какви ли не извънредни мерки, включително и най-драстични. За тях над всичко стои самосъхранението, което наричат имидж, репутация.
— Кои са тия „те“?
— Хората от всички етажи на властта, включително и най-горния — открито отговори Кротов.