— Дмитрич, дай да пийна нещо — обърна се той към домакина.
— И да пийнеш, и да хапнеш ще ти дам — отговори Юрий Дмитриевич и излезе от стаята, която му служеше за кабинет.
— Не ти харесва, а, Слава? — ехидно попита Кротов. — Беше се литнал за десетки хиляди в зелено, а налетя на среден пръст!
— Да, но надеждата ми е в теб, Льоша — веднага го парира Грязнов. — Ако не си ти, кой друг ще ме оправи?
— Не обичам четките — намръщи се Кротов.
— Че аз не те четкам. Ти разговаряш с Грязнов, а не с някой от твойте подмазвачи.
— Е, щом говоря с Грязнов, значи ще измислим нещо.
— Както виждам, Турецки няма да дойде?
— Турецки си има много по-важна работа, отколкото да търси някакви си наркотици. И ще добавя — много по-опасна.
— Как мина в Москва, нормално ли беше?
— Нормално. Но тук, както чух, твоите хора били наплашили всичко живо!
— Е, поразкършиха се момчетата, повеселиха се… Но са се озлобили като дяволи! Не дай Боже да им скимне да дойдат в този дом. Край на полковника!
Влезе Милков с поднос в ръце, на който имаше чинии с мезета и стърчеше седемстотин и петдесетграмова бутилка „Смирновска“.
— На полковника е — кимна той към бутилката. — Иска си пиенето. Всеки път щом вляза, все ме моли. Черпя го с винце от моето, но водка не му давам да близне. Заповед е това.
— Ще пием с полковника — реши Кротов и стана. — Защо пък да обиждаме човека? Хайде, Дмитрич, води ни в хамбарчето!
Когато чу да се превърта ключ в ключалката на вратата, Зарецки се понадигна на дивана, а като видя влезлите, веднага стана. Грязнов се изненада от промяната, която бе настъпила у полковника — не само по лицево му, а и в цялата му външност. Сякаш за едно денонощие бе станал съвсем друг човек. Беше много отслабнал, с огромни тъмни сенки под очите, а в погледа му се четеше мъка и страдание. Но както и миналия път той се държеше спокойно и сдържано. Само за едно не успя да запази самообладанието си. Преди още Милков да е налял водка във всичките чаши, Зарецки грабна своята с трепереща ръка и я изпи на екс, шумно издиша въздуха, след което запали цигара и пое дима с наслаждение.
— Сега вече може да се живее — тъжно се усмихна той.
— Аз да тръгвам — каза Милков с надеждата, че Кротов ще го спре, обаче той нищо не каза.
— Вашето лице ми е познато — обърна се Зарецки към Алексей Петрович. — Не сме ли се срещали някъде?
— Аз ви виждам за пръв път. — Кротов погледна часовника си. — Времето напредва, а нямам представа колко ще продължи разговорът ни…
— Няма да е дълъг, ако ми кажете нещо ново и не предъвкваме старите неща — прекъсна го Зарецки.
— Ще се постараем. Започвай, шефе — обърна се Кротов към Грязнов.
— Операцията, за която сте добре осведомен, мина прилично — подхвана Слава. — Бяха арестувани и изпратени в Москва полковникът от ФСБ Селянин, както и подчинените му — полковник Слядников, майорите Зеленко, Уваров, Марков и трима ваши служители.
Това беше добре премислен ход на Слава. Той беше сигурен, че засега за ареста не знае никой, не само Зарецки, не е уведомен дори самият началник на воронежкото управление на ФСБ. По лицето на полковника се мярна тревога, той посегна към бутилката, но Грязнов строго каза:
— Ще пиете след разговора, полковник.
— Разрешете да добавя — намеси се Кротов. — В Москва са арестувани служителите от държавна сигурност генерал Пестов и полковник Павлов, както и всички техни подчинени, които са имали връзка с казината.
— Аз, както ви е известно, нямам нищо общо с Федералната служба за безопасност — опита се да се измъкне Зарецки.
— Вашите служители твърдят обратното — възрази му Грязнов. — Имам предвид само връзката ви с арестувания полковник Селянин.
— И бихте ли могли да назовете имената на тези мои служители? — настоя Зарецки.
— Бих, но за вас лично ще бъде по-добре, ако ги назовете лично.
— И каква е разликата?
— Голяма.
— Но вие забравяте, че аз все пак съм началник на криминалната милиция. И ако назова имената, автоматично се превръщам в съучастник на престъпление.
— Затова пък ще ни се издигнете в очите. Но така или иначе вие ще трябва да си признаете престъпленията.
— Докато седях тук, имах възможност да премисля много неща — леко се усмихна Зарецки.
— Подполковник Норицин, майорите Попов и Латкин — реши да не протака Слава.