8.
Три дни след като поиска да прегледа и разучи материалите по делото на Пестов и Павлов, директорът на Федералната служба за безопасност извика при себе си генерал Самсонов на доклад, или с други думи — „да го сапунисва“.
Директорът дълго прехвърля книжата в папката, сякаш без да забелязва, че генералът, който бе доста по-възрастен от него, стои прав. Накрая уж се сети и го покани да седне.
— Запознах се със следствените документи, Николай Василиевич. И веднага ще ви кажа, че всеки ще бъде най-строго наказан!
— Тоест как най-строго? — поинтересува се Самсонов.
— Вие да не си мислите, че ще оставим да им се размине, а?! — ни в клин, ни в ръкав изведнъж кипна шефът. — Или пък че ще ги уволним и край на историята?! Не, те ще отговарят пред закона!
— Сега вече разбрах, другарю генерал-полковник.
— Обърнали са го тука на бардак! Измамници, крадци, рушветчии! И то къде?! Във Федералната служба за безопасност! И ей така, за нищо, убиват жив човек?! Ама бил комарджия! Да, но е човек! Пък и тоя наш Павлов, просто да се чудиш за кое по-напред да му триеш сол на главата!
„Давай, мой човек, давай — помисли си Самсонов. — Скоро, миличък, ще ти секне парата. Да те видя аз как ще минеш към най-важното.“
И наистина, след малко шефът престана да се горещи, отново заби нос в книжата и поклати глава.
— Ето на, кой знае защо, и вицепремиерката са я намесили… Вие познавате ли се с Лариса Ивановна?
— Не, нямал съм тази чест да се запозная лично — учтиво отговори Николай Василиевич.
— Делова жена, с характер. Може и да е попрегрешила нещичко, обаче не толкова, че да я включват в делото. Нали всички сме хора, всички грешим.
— Аз, другарю генерал-полковник, не съм вземал рушвети, нямам влогове в чужди банки, нито пък съм бил съучастник в убийство, което не засяга държавните интереси. А още по-малко пък имам връзки с всепризнати бандити, на които да съдействам да си въртят далаверите.
— Че за какви пък толкова далавери е съдействала вицепремиерката? — прелисти някои от материалите директорът. — Не виждам нещо. Къде ги тези доказателства, а?
— Трябва да се запознаете и с наказателното производство, което води старши-следователят по особено важни дела при Главна прокуратура Турецки.
— Добре де, ще го прегледам по-после. В какво е уличена?
— Чрез специални разрешителни и други документи, под писани от вицепремиерката, в страната са внасяни наркотични средства, а по-точно — хероин.
— Откъде?
— От Хонконг, където този бандит е установил тесни контакти с триадите… Това са организации от типа на нашите мафиотски структури — поясни Самсонов, забелязал недоумение в очите на началника. — Там се перат така наречените мръсни пари, добити по престъпен начин…
— Доста обстойно и подробно обяснявате — с ехидна нотка в гласа отбеляза директорът на ФСБ.
— Мога и по-накратко. Вицепремиерът Лариса Ивановна Стрелникова беше тясно свързана с една престъпна група и вземаше участие както в прането на мръсни пари, така и във вноса на хероин в Русия, чиято доставка осигуряваше в Хонконг всепризнатият бандит по прякор Монголеца.
— Има ли доказателства?
— Има. Пак така в делото, с което се занимава Турецки.
— Що за човек е тоя Турецки?
— Талантлив следовател, чудесен човек, обича понякога и да си пийне — усмихна се Самсонов. — Впрочем навремето той води делото за небезизвестния генерал от държавна сигурност Касарин1.
— Има голяма разлика между един генерал и един вицепремиер — намръщено промърмори шефът.
„Ето че се разчурулика — с удоволствие си помисли Самсонов. — Притиснали са те, господин директор, ох, как са те притиснали само! И сега хем те сърби, хем те боли, хем няма накъде да мърдаш!“
— Напълно съм съгласен с вас — каза той на глас.
— Значи обичал да си пийва? — усмихна се шефът.
— Това не пречи на работата му.
— Да бяхте го поканили да пийнем заедно.
— Ще му предам вашата покана.
— Турецки, Турецки… Как така не го познавам аз тоя човек. Интересно… Вече завършил ли е следствието?
— Мисля, че не, другарю генерал-полковник. Все още провежда следствени мероприятия.
— Тогава ще поговоря с главния прокурор — внушително обяви директорът.
— Законът е един. И всички ние сме слуги на закона — твърдо каза Самсонов.