Выбрать главу

Директорът вдигна очи към него.

— За всички. Добре го казахте — потвърди той, — законът е един за всички. Без изключение.

Самсонов сложи на бюрото още два листа от следствените материали.

— Това са списъци на наши служители от Петербург и Воронеж, замесени в делото на генерал Пестов.

— И на Павлов — добави шефът.

— Павлов е особен случай. Тези хора, както и Пестов, ще бъдат обвинени в изнудване и рекет. Вината им е сериозна, но техните престъпления са от съвсем друг характер, за разлика от тези на Павлов.

— Всички са от един дол дренки — мрачно промърмори шефът, преглеждайки списъка.

— Лъжете се, другарю генерал-полковник — твърдо възрази Самсонов. — Би било голяма грешка да ги мерим на един кантар. Не бих желал да си спомням делото за „Афганското братство“, но ми се налага. Тогава покрай сухото изгоря и мокрото. Много човешки съдби бяха съсипани.

— Имате предвид опита за държавен преврат начело с генералите Агаркин и Серий?

— Тъй вярно.

— Че как така, едното и другото могат ли да се сравняват изобщо? — презрително се усмихна директорът. — Онова там бяха държавни престъпници, а не жалки рекетьори!

— Принуден съм да ви напомня, другарю генерал-полковник, че сред тези, както се изразихте, жалки рекетьори, има лице, заемащо доста високо положение в държавната власт.

— Да не намеквате, че Лариса Ивановна готви държавен преврат?

— Нищо не намеквам, само искам да ви припомня, че освен въоръжени преврати има и така наречените „пълзящи“ преврати, които се извършват с огромни пари. Вие знаете по-добре от мен с какви финансови възможности разполагат криминалните структури. При въоръжен преврат има само две възможности — или ав, или дав! А пълзящият е незабележим, но не е по-малко, а може би дори е десетки пъти по-опасен.

— Защо тогава защитавате тези хора? — попита директорът, тупвайки с длан върху списъците.

— Аз защитавах също и някои наши офицери в делото за маршал Агаркин9. И то само по една причина, а именно — законът е един за всички, както вие съвсем справедливо отбелязахте.

— Май че и с делото на Агаркин също се занимаваше тоя Турецки, а? — след като помълча, попита директорът.

— Не, не само той, но участието му в делото беше съвсем непосредствено.

— В сегашното дело са му дадени твърде широки правомощия — недоволно промърмори шефът. — Твърде широки.

— Заповедта за включване на наши служители в групата за разследване на убийството на Кузмински беше подписана лично от вас, другарю генерал-полковник — напомни Самсонов.

— И убийството беше разкрито под умелото ръководство на Турецки — тънко се усмихна директорът. — Е, време е вече всяка жаба да си знае гьола!

— В конкретния случай аз не съм на това мнение — рязко му възрази Самсонов. — Турецки стигна до толкова огромни по мащабите си машинации, че помощта, която му оказваме, трябва дори да бъде засилена. Нямам предвид само големите разкрития в други области, може би много по-важни, но вземете например операцията с ракетите в Хабаровск. Предотвратена е акция, която по своя характер няма аналог в световен мащаб!

— Операцията бе проведена до немайкъде лошо!

— Това вече е друг въпрос. Но ракетите с атомен заряд са обезвредени, нали!

— И какво общо има това с Турецки? Като ви слуша човек, ще рече, че у нас Турецки сам върши всичката работа!

— Нещата са много по-сложни — бавно отговори Самсонов, като си даваше сметка, че е безсмислено да спори с шефа.

— Двамата с вас, Николай Василиевич, ще трябва да обсъдим как да действаме по-нататък — внезапно омекна директорът. — А сега да видим нашите офицерчета! — и почука с пръст по списъците.

Мнозина от тях шефът познаваше лично още от времето, когато работеше на много по-ниска длъжност и се занимаваше с кадровите въпроси на отдела по Централна Русия. Тогава той искрено се интересуваше от хората, с които не се познаваше, разучаваше техните биографии, вникваше в някои подробности, като най-вече си отбелязваше едни или други положителни качества на човека. Сега Самсонов не повярва съвсем на онова, което му каза шефът, макар и донякъде да се поуспокои, но на сбогуване отново имаше повод да се разтревожи.

— А аз дори не знаех, Николай Василиевич, че вие сте защитавали участниците от „Афганското братство“ — усмихна му се директорът.

вернуться

9

Виж романа на Фр. Незнански „Операциия Фауст“. — Б.пр.