— Минали работи. Тогава в този кабинет седеше генерал Чебриков — отговори Самсонов.
— Генералът винаги е бил прословут със своята решителност…
— Отдел „К“ си има свой особен статус. Така беше при генерал Чебриков, така остана и до ден-днешен — подчерта Самсонов, като открито намекваше, че отделът е пряко подчинен на най-висшето ръководство на страната. След тези думи си излезе от стаята.
Когато се прибра в своя кабинет, генералът си свари турско кафе и посръбвайки от горещата течност, взе да прави анализ на разговора си с шефа, като се стараеше да вникне в неизказания, във вътрешния смисъл на онова, което бяха говорили. Беше ясно, че директорът се е срещал с много високопоставени лица, дори чисто и просто е могъл да влезе и при президента, възползвайки се от правото си на бивш началник на охраната му. Но след като се позамисли, Самсонов стигна до заключението, че шефът на ФСБ едва ли би се решил на такава стъпка: цялата история беше твърде мръсна… Най-вероятно обаче е разговарял с някого от канцеларията на премиера, а може би и лично с него, все пак петното пада върху правителството. И разбира се, е било взето решение как да се измие това петно. Изведнъж Самсонов се сети, че в разговора им директорът някак си бе подминавал темата и имената на генерал Пестов, полковник Павлов и подполковник Рябков. А те и тримата имаха пряка връзка с убийството на Робърт Уест. Значи съдбата им вече е решена. Но те са действали по заповед на вицепремиерката, именно тя е наредила да бъде ликвидиран Робърт Уест. Замисълът е ясен като бял ден: на всяка цена да се отклонят подозренията от вицепремиерката, дори ако за целта трябва да се вземат крути мерки и да изчезнат някои неудобни хора. Тревожен беше и интересът на директора към Турецки. Самсонов знаеше, че следователят не признава никаква охрана, и затова реши да му организира своеобразно наблюдение, за да бъдат предотвратени каквито и да било покушения срещу него.
— Доведете ми подполковник Рябков заповяда той по интеркома.
Главният прокурор на Русия бе назначен преди няколко месеца, като зае мястото на изпълняващия длъжността дотогава огромен, горилоподобен мъж, който се беше забъркал в некрасивите историйки на жена си, пък и в някои собствени. За кратко време новият главен съумя да спечели уважението на всичките си сътрудници. Той блестящо се справи с няколко дела за крупни финансови афери, дори успя да вкара в затвора бившия ИД, но когато се зае с делата за убийствата на телевизионния водещ Владислав Листев и отец Александър Мен, следствената машина нещо се застопори, макар че вече се виждаха някои положителни перспективи. По повод делото, свързано с вицепремиерката, той бе повикан в канцеларията на премиера, където проведе разговор с неговия съветник по юридическите въпроси. След обичайното чиновническо разглаголстване съветникът поиска производството срещу Стрелникова да бъде прекратено, при което се опита убедително да докаже, че следователят Турецки е необективен, а поради това делото следва да се предаде на друг „важняк“.
— Аз не виждам причини — отсече главният прокурор.
— Причината е, че в тази неприятна история е замесено името на един вицепремиер — веднага изплю камъчето съветникът.
— Че ние какво общо имаме с това? — неочаквано кипна главният. — Щом като е замесена, ще си отговаря пред закона. Пък и вие проучвали ли сте делото лично?
— Делото не съм проучвал — бавно произнесе юридическият съветник, — но вие пък давате ли си сметка с кого ще си имате работа по-късно?
— Засега си имам работа с юридическия съветник на премиера. А и какво толкова ви вълнува? Може пък вицепремиерката да не е извършила нищо противозаконно. Делото е още в производство, уточняват се подробности, които могат да хвърлят светлина в друга посока.
— Ние не бихме желали да се хвърля светлина в каквито и да било посоки.
Но главният прокурор се заинати. Беше му писнало да бъде вечната черна овца в очите на средствата за масова информация, беше му омръзнало и да се блъска в стена от неразбиране, фалшиви усмивки, ласкави ръкостискания. Общо взето, той беше възпитан, спокоен и сдържан човек, но понякога го обземаше такава ярост, че не би отстъпил дори на самия Господ Бог, стига да съзнаваше, че е прав.
— Кои сте тези „ние“? — пребледнявайки, попита главният прокурор. — Вие какво, да не сте тяхно величество император Николай Втори? Пред вас, господин съветник, стои главният прокурор на Русия, назначен от президента на страната!