— Говори бе, копеле! Иначе ще те удуша аз, със собствените си ръце!
След няколко минути Грязнов се върна и завари същинска идилия. Венка седеше на един пън и пишеше нещо под диктовката на Голованов, а Демидич и телохранителите си приказваха най-приятелски. Грязнов извади клетъчния телефон и набра номера на Николай Смирнов.
— Коля, след половин час ще ти доведа Венка Резеца и две момчета от охраната му… Наркотици, Коля, наркотици!… Нали това ти казвам, работата е сериозна, нека поседят в кафеза, току-виж изскочило още нещо… Стой на телефона и чакай… Той пише, Коля, пише. И то най-подробно.
След известно време колите с Венка Резеца и охраната му се понесоха към града. Но за съжаление, когато навлязоха в самия град, се случи нещо непредвидено. Депутатът Венка Резеца неочаквано разтвори вратата на колата и скочи на асфалта, а после тъкмо се опита да притича на тротоара и попадна под колелата на един камион от насрещното движение. Демидич не бе съобразил да прикачи за ръката си белезниците на депутата. В болницата Венка почина, без да дойде в съзнание.
Но сега вече положението се беше поизяснило. След като съпоставиха признанията на хазаина с тези на Венка Резеца и с предположенията на Кротов, решиха да действат незабавно. Според признанията на Венка хероинът се намираше в бившата графска конюшня, масивна каменна сграда недалече от двореца. В пансиона пристигнаха оперативници от милицията, спецгрупа от ФСБ и служители от отдела на Николай Смирнов. Набързо изолираха подозрителните млади мъже, а останалите наематели на пансиона бяха помолени да напуснат сградата за известно време. Милиционери и феесбейци на къси прибежки започнаха да се приближават към конюшнята.
Кротов, Голованов и Филя с насочени за стрелба автомати стояха в храсталака от външната страна на оградата, недалече от желязната врата.
Откъм конюшнята се чу автоматична стрелба. След секунди зачатка и тежка картечница. Голованов въпросително погледна към Кроткия.
— Не мърдай — прошепна Алексей Петрович.
— Не мърдам — недоволно отговори майорът.
Отново се чу стрелба, този път вече по-наситена. Продължи около пет минути, след което пак настъпи тишина.
Внезапно желязната врата се разтвори и отвътре излезе, набирайки скорост, тежкотоварен „Камаз“. От каросерията и кабината му напосоки се изсипаха няколко автоматни откоса. Мятайки се на земята, Голованов успя да изпразни целия пълнител на автомата си.
— Грязнов! — викна той по радиостанцията. — Измъкват се, мръсниците!
Камазът с голяма скорост продължи по шосето. След него на пет-шестстотин метра се понесоха леки коли. Дистанцията забележимо се съкращаваше.
— Хеликоптер! — извика Филя и посочи към небето.
— Ще го свалят тия гадове! — обади се някой.
— А и той не може да стреля, опасно е — кимна Филя към насрещните коли.
Запищя телефонът в ръцете на Слава.
— Грязнов слуша!
— Камазът е миниран! Заплашват, че ще го взривят в селото! — чу се гласът на Николай Смирнов. — А пътят пред селото е блокиран с два комбайна и трактори! Взривът ще се предизвика с радиодистанционно управление!
— Ясно!
— Хеликоптерът няма да стреля!
— Те самите ще открият стрелба по него. Кажи на летеца да се издигне по-високо!
— Добре!
От камаза наистина започнаха да стрелят по хеликоптера. Очевидно получил вече предупреждението, летецът започна да го издига.
Когато излязоха от гората и продължиха по пътя през полето, в далечината видяха няколко комбайна и трактора, заприщили шосето, а на двеста-триста метра зад тях — къщите на селото. Внезапно, без да намалява скоростта, камазът зави наляво и продължи направо през полето към двете бели къщурки, които се намираха извън селото.
— Метеорологичната станция — поясни Филя.
— А там може да има хора, братлета — проговори Грязнов.
— Вижте, едно момиче излезе!
— Да се врежем с таран?! — весело се провикна Голованов. — Като ще се мре, поне да е с гръм и трясък!
— Няма да успеем — отговори Грязнов.
Камазът рязко закова пред къщурките. От него изскочиха няколко души и като сграбчиха момичето, се скриха в една от тях.
— Спирай! — заповяда Грязнов, огледа другарите си и даде автомата си на Филя, а после извади пистолет. — Ще отида да преговарям. Не ми е за пръв път.