Мъжете отместиха поглед, без да отговорят нищо.
Грязнов бавно се отправи към къщурката. По едно време се обърна назад и видя през полето да идват с голяма скорост няколко камионетки и леки коли. По знак на майор Голованов те спряха.
Когато стигна до къщата, Слава забави ход. Прозорчето се отвори и от него се подаде дулото на автомат, а после надникна една ухилена мутра.
— Здрасти бе, Грязнов!
— Да, Грязнов съм. А ти кой си?
— Що не попиташ Филя, той знае кой съм!
— Дима Кучешкия зъб, нали?
— Позна. А знаеш ли що позна?
— Филя ми е приказвал за тебе, затова.
— Той ти е приказвал и за мойта дружка Веня. Затрихте го Веня.
— Беше нещастен случай. Е, добре, Дима, казвай какво искаш? Самолет, валута и свободно преминаване на границата, нали така?
— Не, командире. Освободи ни пътя. Ще си офейкаме с камаза тихо и кротко. И не бива да ни преследвате. Защото по пътя ни има доста села…
— Заложницата една ли е?
— Има две хубавици, една от друга по-красиви, и една престаряла бабичка, същински вампир.
— Позволи ми да ги видя.
Грязнов се приближи до прозореца. В къщата имаше трима млади мъже и две девойки. Едната седеше, свела лице в шепите си, а другата я галеше по главата и тихо й шепнеше нещо.
— А къде е старицата?
— Хвана я диария! Цялата изтече! — засмя се един от младежите.
— Нагледа ли се? — попита Кучешкия зъб. — А сега се пръждосвай!
— Излишно рискуваш, Дима — каза Грязнов. — Че и момчетата подвеждаш.
— Ти попитай ченгетата за тях! Аз може и да рискувам излишно, ама те нямат какво да губят.
— Ясно. Нещо друго да ми кажеш?
— Да ти кажа? — позамисли се Дима. — Ами заменям една от двете за бившия ми приятел Филя!
— Ще поговоря с него.
— Поговори, Грязнов. Ама по-бързичко — размаха дистанционното управление Кучешкия зъб.
До колите стояха Николай Смирнов, командирът на спецназовците и цивилен офицер от областното управление на МВР. Очевидно бяха обсъждали положението, стигайки до неприятни изводи, и сега въпросително се втренчиха в Грязнов.
— Искат си камаза и да им освободим пътя — каза Грязнов.
— Друг изход нямаме, ще трябва да изпълним условията им — след дълго мълчание каза цивилният.
— А по-нататък, след около трийсетина километра, селата са, кажи-речи, едно до друго.
— Бойците ми са готови, но мисля, че с числено превъзходство нищо няма да постигнем — обади се командирът на спецназовците.
— Голованов! — повика Грязнов.
— Тук съм, шефе!
— Извинете — обърна се Слава към офицерите. — Трябва да поговоря с него.
Той отведе Голованов настрана и запали цигара.
— Главатарят там е Дима Кучешкия зъб. Заменя едно от момичетата срещу Филя.
— А те колко са?
— Две. И една старица.
— Няма проблем, шефе. Филя ще отиде. И има защо да отиде — намигна многозначително Голованов.
— Поне пет-десет секунди ще издържи ли?
— Ще има патаклама.
— Тогава виж какво — замислено поде Грязнов, като гледаше къщата в съседство на тази, в която бяха бандитите, — ще заобиколим полето и през гората ще стигнем до другата къща. Бандитите нямат видимост към нея, стената е без прозорец. Филя ще отиде сам.
Те се отправиха към колата, в която седяха „вълците“.
— Филип! Помниш ли как хванахме оня муджахидин при Кандахар? — попита Голованов.
— Ясно, командире — без да отговори на въпроса, отсече Филя и за голяма изненада на Грязнов започна да се съблича.
— Грязноов! — разнесе се из полето усиленият от мегафона глас на Дима. — Десет ченгета да отидат при камаза. Другите да си обират крушите.
— Разбрах! — изкрещя в отговор Слава и се обърна към събралите се оперативници и спецназовци, но и те също бяха чули, така че от голямата група един след друг взеха да се отделят доброволци.
Филя запретна потника си и Голованов старателно намести между плешките му дълга кама с калъфка върху острието й.
— И защо пък точно Филя? — попита Грязнов.
— Ми опитай ти де!
Филя събра плешките си и камата плътно прилепна към гърба му.
— Това тук никой не го може — поясни Голованов. — Нали виждаш, такава му е конструкцията…