Времето се точеше бавно. Обади се Грязнов и псувайки ядно, ги информира, че в камаза е имало само чували с тебеширен прах.
Най-после дойде съобщението, че заподозрените коли се движат по Ростовското шосе, минали са през Красний лиман, не са се подчинили на заповедта да спрат и сега продължават към село Московско с висока скорост — над сто и четиридесет километра в час. Но с жигулите на инспекцията те не могат да бъдат преследвани.
— Извикайте хеликоптер — обърна се Кротов към началника на ДАИ.
От кабината на хеликоптера Кротов добре виждаше сивия джип и „газелата“, които плавно и с лекота задминаваха другите коли.
— Колко красиво се движат, а — чу в слушалките си гласа на началника на ДАИ. — Вася, я изстреляй един откос покрай джипа!
— Слушам! — отговори летецът.
Рязко навел нос, хеликоптерът започна да се снижава и куршумите на едрокалибрената картечница, вдигайки прах, прорязаха бразда по чакълестия банкет вдясно от джипа. Колите продължиха да се движат със същата висока скорост, но по едно време газелата започна да намалява и след неколкостотин метра рязко сви по един междуселски път. Джипът спря.
— Издигайте се, Василий — спокойно каза Кротов. — Сега ще го взривят.
— Кого? — набирайки височина, попита летецът.
— Микробуса, „газелата“.
— Кой?
— Онези в джипа.
И наистина след няколко секунди се чу силен взрив, към небето се метнаха ярки пламъци.
Джипът направи обратен завой и отново се понесе по шосето, но скоро рязко сви и продължи направо през полето към недалечната гора.
— Не го допускай в гората, Вася! — викна началникът. — И сега удари пак, но не покрай него! А по гадните мутри на тия престъпници, Вася!
— Слушам! — отговори летецът.
Хеликоптерът пикира. Картечният откос застигна джипа точно преди да навлезе в гората. От шосето свърнаха две патрулни коли и се насочиха към застиналия джип.
Кротов се обърна да види горящата „газела“. Розовите пламъци се извисяваха все по-нагоре в небето, започнаха да спират коли на банкета и от тях да слизат хора.
„Тук горят милиарди! Цели състояния!“ — равнодушно си помисли Алексей Петрович Кротов.
9.
Здравата удариха по джоба Ваня Монголеца операциите на ФСБ, довели до затварянето на казината, пропаднаха и милиардите, които можеха да бъдат спечелени от продажбата на хероина, изгорял в „газелата“ на петдесет километра от Воронеж. „Империята“ на Монголеца се разтресе, но устоя. Идваха постъпления от рекета, от търговията със спиртни напитки и тютюневи изделия, редовно плащаха „данъка“ си и търговските структури. Но последва удар, дошъл от най-неочаквана страна — от кръстниците. След всички тези събития незабавно бе свикана голяма общоруска среща. Монголеца знаеше, че разговорът ще бъде сериозен, защото му се бе наложило за известно време да ограничи вноските си в общата каса, а кръстниците не прощаваха подобни неща. Хич не ги интересуваше, че Ваня е зле с наличните средства, тъй като бе вложил огромни пари в различни сделки, те си знаеха само едно — жив или мъртъв, трябва да си внасяш дължимото — и затова изслушаха съвсем разсеяно оправданията на Ваня, а на обещанията му след време да навакса пропуснатите вноски, и то с лихва, така да се каже, като обезщетение, просто не повярваха.
— Нее, Ваня, така не става — важно прогъгна Кръста. — Ние не ти искаме повече. Търсим си законното. И изобщо какви хора си подбираш, а? Оня нафукан заваркаджия Павлов вече изгърмя! Скоро ще изгърми и въртоглавата стърчиопашка, вицепремиерката. Помни ми думата! Защото вече няма накъде да мърда! А за нас, Ваня, най-важното са хората по върховете. Ние даваме, те вземат, а като вземат, трябва да ни вършат работа. Ние всички гласувахме единодушно за тебе, Ваня. Захващай се, ръководи, води ни напред, така да се каже — към светлото бъдеще! А ти докъде ни докара, а? Скоро може да тръгнем по гол задник. Иди намери сега такъв гювеч! Такава голяма далавера, а да отиде на кино… Не е хубаво така, Ваня.
След Кръста в същия дух се изказаха Пуяка и Шамана, а и останалите ги подкрепиха. Само образованите младоци мълчаха и макар че разбираха тежкото положение на Ваня, не казаха нито дума в негова защита, а всеизвестно е, че мълчанието се смята за знак на съгласие. Наистина петербургският авторитет Фьодор Кирпича се застъпи за Ваня, обаче никой не му обърна внимание, защото и бездруго той отдавна им лазеше по нервите с честите си изказвания по телевизията, в които дрънкаше сума ти излишни неща, както смятаха мнозина. В края на краищата Монголеца побесня, прати всички на майната им, свирна на горилите си и отпраши към своето селце Тишина.