На другия ден по молба на Кирпича Ваня отиде при него в хотела, където беше отседнал.
— Трябва да изчезваш, Ваня. И най-добре в чужбина, в Щатите. Нали там си имаш добри приятели. А и аз ще ти пусна малко сухо. Ще вземеш десетина милиона от една богата банка. На първо време ще ти стигнат там, в Щатите.
— Десет мога и тука да взема. Още днес, на секундата.
— Да не би да имаш предвид от Златаря?
— Пък дори и от него.
— Паричките ти от Златаря отидоха в кюпа. Така се реши на срещата.
— Благодаря, Федя — проговори Монголеца след дълго мълчание. — Изчезвам. С благодарност ще се възползвам от твойто сухо. Но и ти, Федя, внимавай, пази се.
Още същия ден руският гражданин Золотарьов, по прякор Златаря, известен банкер и собственик на дворец в Италия за двайсет и пет милиона долара, бе застрелян пред вратата на офиса си от наемен убиец.
А след три дни във вилата си край Петербург беше убит с куршум в тила старият всепризнат бандит Фьодор Кирпича.
Ваня Монголеца, Антон Маевски и полиглотът Майкъл изчезнаха, сякаш потънаха вдън земя. Разбира се, те скоро ще изникнат отнякъде, защото мафията е безсмъртна, но вече не из огромните простори на Русия.
От канцеларията на премиера се обадиха на главния прокурор на Руската федерация с молба да подготви в писмен вид кратко експозе — спецсъобщение, не по-дълго от петнайсет страници — за делото, водено от следователя Турецки. С резултатите от това следствие е проявил желание да се запознае лично премиер-министърът. Срокът за представяне на спецсъобщението е два дни.
Турецки заседна в кабинета си, изпи два литра силно кафе, изпуши две кутии цигари и си припомни наум и на глас всички най-цветисти псувни, които знаеше. На бюрото му бяха струпани деветте огромни папки на следственото дело. В тях имаше протоколи от разпити на свидетели, заподозрени, обвиняеми, актове от всевъзможни експертизи и така нататък. Турецки смяташе всичко в това дело за важно, всеки факт, всяка подробност водеше след себе си друг, и така се очертаваше цялостната картина на десетки престъпления. Имаше чувството, че ако не посочи някое дори най-незначително събитие, ще рухне цялата следствена конструкция. А всичко това трябва да се изложи в резюме, и то само за два дни.
Разрошен и зъл го завари в кабинета му Лиля Федотова, дошла по някаква работа.
— Хич не ги обичам аз тия спецсъобщения! — възкликна Турецки и посочи деветтомния си труд.
— И за кого го правиш?
— А ти не си ли чула?
— Знам, че е за някого по върховете, но точно за кого — не съм чула.
— За премиера, а той сигурно ще докладва на най-главния!
— За какво най-напред трепери човек, когато стане напечено?
— За кожата си, естествено!
— А високопоставеният човек?
— Още повече!
— За интересите на държавата, шефе! Ама вас на какво са ви учили, господин Турецки!
— Права си. Ако е големец, ратува, естествено, за интересите на държавата! — усмихна се Турецки.
— Ами ако интересите на държавата са засегнати от някой немалко високопоставен човек, за когото е гарантирал лично високопоставеният големец и когото са толерирали важни генерали и полковници, вече арестувани, тогава какво ще направи големецът?
— Ще си поправи допуснатата грешка.
— Точно така. А не греши само онзи, който нищо не върши.
— И както винаги ще излезе, че пътят към ада е покрит с добри намерения, нали?
Турецки и Лиля се спогледаха и изведнъж избухнаха в силен смях.
— На всичкото отгоре се смееш! — отбеляза Лиля, когато се поуспокои.
— Не се смея, а плача — намръщи се Турецки.
— Я нека ти помогна, Саня. Ти ще ми диктуваш, а аз ще пиша на компютъра твоето спецсъобщение, ще го съчиняваме заедно.
Привечер спецсъобщението беше готово.
— Я виж какво значи съавторството — усмихна се Турецки, — вместихме се само в дванайсет страници. И фабулата е изложена ясно и прегледно, и всички доказателства са цитирани в стройна и логична система. Благодаря ти, колежке, много ми помогна!