Очевидно и мъжът беше познавач на японското изкуство, защото след като я разгледа, кимна, събра тестето карти и започна да ги размесва. Андрей напрегнато се взираше в мяркащите се лица на картите. Мъжът раздаде и попита:
— Още?
— Не взимай! — прошепна Андрей на своя приятел.
Льоха отказа и спечели. Мъжът изхъмка, но премълча, макар че според правилата на играта можеше да оспори печалбата. Извади пари и подаде тестето на противника си. Сега вече Андрей се взираше в картите, мяркащи се между ръцете на Льоха. Мъжът поиска само две, след което даде знак на скулптора, че може да вземе за себе си. Льоха отброи три карти и понечи да спре, но Андрей тихичко се обади:
— Още една!
— Двайсет! — усмихна се мъжът.
— Двайсет и едно! — обяви Льоха и обърна изумен поглед към Андрей.
— Играта приключи! — стана мъжът и обръщайки се към Андрей, допълни: — Благодаря за приятната компания.
— Ти играл ли си някога, Андрюша? — попита Льоха.
— Никога.
— Чувате ли? Никога. И той не лъже. Знам го със сигурност.
— Толкоз по-приятно ми е да благодаря за компанията — повтори мъжът, поклони се и излезе.
— Нищо не разбирам — взе да се разхожда из стаята Льоха. — Ти какво, през картите ли виждаш?
— Не знам.
— Я да поиграем.
— Добре.
Льоха раздели парите по равно.
— На всичките ли?
— Може и на всичките.
Андрей загуби.
— Защо? — попита скулпторът.
— Не знам.
— Здравата ме беше ошушкал оня приятел — сподели след известно мълчание Льоха. — Вземи си гравюрата. Половината пари са твои. И вече си тръгвай. Чувствам се нещо уморен.
— Може би загубих, защото ти почти не разбърка картите?
Льоха мълчаливо събра тестето и картите като живи се замятаха в ръцете му. Андрей отново загуби.
— Ясно — заключи Льоха. — Имал си някакъв пресантиман. А сега си върви. Вземи и парите.
Когато излезе на улицата, Андрей съгледа симпатичния мъж, който седеше на една пейка недалече от входа, и отиде при него.
— Знам, че не сте играч, млади момко. Вие сте математик. Познах, нали?
— Всъщност аз съм юрист…
— Вие просто сте завършили право, но имате ум на математик с огромни заложби. Ако смисълът на живота ви станат картите, знайте, че успехът ви е гарантиран. И ще бъде зашеметяващ. Но бъдете предпазлив. Желая ви всичко добро.
И мъжът си отиде.
Не може да се каже, че Андрей взе присърце думите на симпатичния непознат, но все пак се замисли. Вероятно на света не съществува човек, който би искал да стане бедняк, но няма хора, които да не искат да станат богати. И Андрей го задълба мисълта да забогатее — щом като основната му професия не дава такава възможност, защо пък да не опита да постигне това по друг начин, дори ако трябва чрез картите. И, разбира се, когато стане богат, невероятно богат, при него сама ще дойде единствената му любов, неговият блян. Лариса Стрелникова няма начин да не дойде, защото той ще й купи бяла яхта, вила в Швейцария и суперлуксозна лимузина, например „Линкълн“.
Отначало Андрей се присмиваше на безумните си мечти, но постепенно мислите как да забогатее все повече и повече го завладяваха. Намери един приятел, който работеше в телевизията, и с негова помощ успя да гледа на закрити по онова време прожекции някои документални филми за игралните домове в Монако, Латинска Америка и Швейцария. С очите си видя елегантно облечените, заобиколени от красиви жени господа, уверено играещи на рулетка, билярд, карти, техните имения, конюшните с великолепни расови коне, усети живота им, интересен и бурен, толкова различен от неговото безцветно и жалко съществуване. Със съдействието на същия приятел се уреди на работа в телевизията, представи се в най-добрата си светлина и скоро стана водещ на малка рекламна програма. Сдоби се с нови връзки и познанства. Работата му отнемаше много време, но подсъзнателно той нито за секунда не забравяше целта, която си бе поставил. Изнамери и прочете маса книги за хазартните игри, накупи тестета карти, всяка вечер си пускаше на видео филма за един прочут френски картоиграч и гледайки го как борави с картите, самостоятелно научи най-различни сложни розетки. Струваше му се, че сякаш вижда картите с някакво вътрешно зрение, просто напипва и знае къде е всяка една от тях, че живее с играта, която впрочем още не бе пробвал да играе, като се изключи посещението при скулптора Льоха. Имаше силното усещане, че скоро ще го озари някакво откритие, което ще преобрази целия му живот.