— Робърт Уест стана, не бих го нарекъл богат, но — човек със средства. Така да се каже, от „новите руски баровци“. Второ, масите по казината се изпразват. И се изпразват планомерно и акуратно, без това да бие на очи. Тук се усеща почеркът на Алик. И трето…
Павлов запали „Кент“, дълбоко дръпна и замълча.
— И трето, какво? — наруши мълчанието Лариса.
— Също е факт, но факт, който хвърля светлина върху гениалността на Уест… Да пийнем по нещо, а?
— Налей — кимна Лариса към бутилката с коняк.
Павлов изпи на един дъх чашката си и помириса коричка хляб, за да изпита по-голямо удоволствие от аромата на напитката.
— Ето защо си в Русия, а не, да речем, в Рио де Жанейро — присмехулно отбеляза Лариса.
— Да бе, да, ти ще вземеш да разправяш и че руските агенти си вдигат ципа, след като излязат от клозета… И така, за третото. Преди година и половина в жилището си бе обесен един комарджия, някой си Илич. Възрастен, побелял мъж с клинообразна брадичка, износено сако, ако го срещнеш — милостиня ще му пуснеш, стига, разбира се, да ти подложи шепа. С този случай се занимаваше криминалната милиция, но и нашите момчета се позавъртяха. Илич имаше висящо дело за валута. А и за скъпоценни камъни се споменаваше в досието му. Беше изкусен картоиграч, от суперкласа…
— Валутата я няма, камъните не сте открили, още по-малко пък убийците. Така ли?
— А ти чувала ли си да е било разкривано някога поне едно убийство, свързано с много пари? Та и това така… Но по-важното е друго. Намери се тетрадка, в която Илич е записвал свои мисли. Рядко, но ги е записвал. И например аз прочетох следното… — Павлов извади от джоба си малък бележник.
„Днес срещнах велик човек. Скоро светът на хазарта ще стане свидетел на грандиозен феномен. Той не е нито мошеник, нито картоиграч, той е математик. Но дълго ли ще оцелее този човек?“
Павлов запали нова цигара и погледна въпросително Лариса.
— Трябва да спасяваме Андрей значи — каза тя.
— Когато се получиха сигналите за удивителната, почти без загуби игра на Робърт Уест, аз се сетих за тетрадката на Илич. Моите момчета се лепнаха за Уест, пообиколиха с него из Москва и другите градове да наблюдават играта му, дори един ден самите те седнаха да играят с него и бяха оскубани като пилета. А ти знаеш, че нашите са много печени в картите. Когато ги попитах как той успява да печели така, всички в един глас заявиха, че това не е човек, а някакъв компютър. Или извънземен… Какво ще кажеш, а?
— С Андрей не сме се виждали цели десет години. Спомням си, че беше малко слабохарактерен, но при ситуации, когато бе засегната честта му или честта на неговите приятели, винаги реагираше праволинейно и твърдо. Беше добър човек. Какъв е станал сега — не знам, не мога да кажа.
— Струва ми се, Лев Толстой беше казал, че характерът на човека се оформя до седемгодишната му възраст. Не смятам, че Андрей прави изключение.
— Не знам, не знам — повтори Лариса. — Но съм сигурна, че е в опасност.
— Ако имаш предвид тези господа — посочи снимките Павлов, — можеш да бъдеш напълно спокойна.
— Городецки никога няма да изпусне от ръцете си такава дойна крава.
— Алберт Георгиевич ще пусне Уест да си върви по живо, по здраво, и то веднага щом го посъветваме за това.
— Мисля, че си доста самонадеян…
— Защо, нима някога съм се лъгал?
— Случвало се е.
— Господин Городецки е притиснат от две страни. В Екатеринбург вече получи предупреждение от нашите хора, а в Москва — от Ваня Монголеца.
— Ваня е пристигнал в Москва?
— Ваня си стои в Хонконг, но пристигнаха Антон Маевски й Михаил Сергеев-Майкъл. От Бахамските острови. И веднага започнаха да действат. Завладяха вече едно казино до Рижката гара. Или поне хората на Попа го напуснаха.
— Значи Монголеца се е решил? Очевидно е дошло време… — попита или уточни Лариса.
— Наближава моментът. Скоро Фима и Алик ще тръгнат с кисели физиономии.
— Ами ако Попа очисти Андрей?
— За какво? Задето му сложи в джоба един милион? Пък и Алберт Георгиевич не е Ваня Монголеца. Той е човек без криминално минало. Бизнесмен, и то голям мошеник, но не и убиец. Не обича да се лее кръв.
— Пък и е религиозен. Маса пари пръсна по реставрацията на най-различни храмове — насмешливо се усмихна Лариса.
— Ето на, виждаш ли, религиозен е. Това дори не ми беше известно. Но ти си права, че Андрей е в опасност. И тази опасност идва от хората на Монголеца, знаеш, че Ваня действа по свои собствени закони. Алик ще освободи Уест, бъди сигурна, но Ваня тутакси ще го лапне. А защо да не го прикоткаме ние? Подобни гении не се срещат под път и над път.