Седяха на маса за двама. Имаше испанско бяло вино, пресни плодове и букет цветя.
— Горе главата, моето момиче — усмихнато я окуражи Павлов. — Всичко ще бъде окей!
— Засега не виждам причини за радост.
— Искаш ли да станеш депутат?
— Защо не?
— Ще станеш.
И Павлов най-подробно й обясни къде и при кого да подаде заявление, че гражданката Стрелникова Л. И. има желание да се кандидатира за депутат в Държавната дума, предложи й да реши в кой от пет възможни избирателни окръга ще се кандидатира, включително един в Москва, обеща, че ще й бъде осигурена подписка с необходимия брой гласове, за да бъде приета нейната кандидатура, и че за предизборната кампания по радиото, телевизията и вестниците тя няма да плаща от джоба си. Накрая й каза, че пак ще работи в Централния съвет на профсъюзите, но на друга длъжност.
— И каква? — поинтересува се Лариса.
— Завеждаща социалния отдел. С двойно по-висока заплата.
Лариса сякаш не чу последните думи и продължи бавно да отпива вино от високия бокал.
— Е, съгласна ли си?
— Много проточи вербовката, драги ми полковник.
— Ти вече знаеш? — след продължително мълчание замислено попита Павлов.
— Вероятно си забравил, че съм дъщеря на генерал от КГБ, макар и той да е в оставка. Висок старт, моите поздравления.
— Закъснях ли?
— Няма значение. Вади хартийката да я подпиша.
— С това ще поизчакаме.
— Правилно, и така може — сви рамене Лариса. — Заплатата си е заплата, но мен ме интересува характерът на самата работа.
— Разбира се, завеждащият отдел е важна фигура и ще трябва да се занимаваш със социалните въпроси на столичните профсъюзи. Но не само това. В нашите върхове решиха, че в сравнение с всички други твоята кандидатура е най-подходяща за лидер на общоруското женско движение.
— Ти си вече по върховете, Павлов?
— Недей така, Лариса — строго каза той. — Гласува ти се доверие, възлагат се надежди и си длъжна да ги оправдаеш.
— Извинявай.
— Виж колко много движения, партии и какви ли не сбирщини се пръкнаха в Русия! И всички искат нещо, настояват, стремят се да постигнат своето!
— Искат да докопат коматчето, но предпочитат да е с масло и черен хайвер. Както казваше старата ми бавачка баба Груша, царство й небесно, не ме учи как да живея. По-добре ми кажи, Толя, с какви пари ще създадем това женско движение, и то общоруско?
— Пари ще има.
За първи път Лариса го нарече с умалително име и това не убягна от вниманието му.
— Държавата няма да даде и копейка — продължи Лариса, — а ще трябва да се покриват маса разходи, щом като движението е общоруско… Чакай, не ме прекъсвай. Знам какво искаш да кажеш.
— Любопитен съм…
— Ако държавата няма пари или дори да ги има, не е съгласна да финансира поредното някакво си движение, то изниква въпросът, кой би имал изгодата да направи това? Ще имат интерес разните му там бизнесмени, търговски банки, съвместни фирми, с една дума — всички новобогаташи. И защо? Защото движението може да стане параван, зад който да си въртят сделките необезпокоявано. Но сделките им, както ти е добре известно, намирисват или по-скоро вонят на грабеж…
— Вече пресилваш нещата, Ларочка — възрази Павлов.
— Ларочка? — учудено вдигна вежди Лариса.
— Но ти ме нарече Толя.
— Така ли? Не си спомням.
— Пресилваш — повтори Павлов. — Страната се обърна или по-точно я обърнаха на сто и осемдесет градуса. Напред към капитализма! Даваш частна собственост, земя на помешчиците, възможност на всекиго да забогатее!
— Никога не съм виждала черно на бяло такива закони.
— Законите може изобщо да не са черно на бяло, но действителността е такава.
— Държавата не може да съществува без закони.
— Значи ще се появят и закони.
— Не се доизказах — върна се на мисълта си Лариса. — Ти каза, че ще има пари, нали така?
— Вече ги има.
— И източниците им са онези, за които говорих?
— Да — решително потвърди Павлов.
— Е, сега вече разговорът става по-сериозен — удовлетворено въздъхна Лариса. — Няма нужда да ти обяснявам, че който плаща, той поръчва музиката. И рано или късно ще ни бъде представена сметката. Но ние трябва, длъжни сме да предотвратим всякакви претенции.