— А тая „шестица“ нова ли я купи?
— Беше почти нова. Пък и сега не е стара. На година и половина е.
— Към седем хиляди в зелено. Тъй че кой от нас е по-богат?
Турецки неопределено сви рамене. Реши да не обяснява, че не е купувал колата, беше му оставена като своеобразен подарък от една бивша клиентка, която замина за чужбина.
— Как е дъщеричката, расте, а? — промени разговора Саргачов.
— Тази година тръгва на училище.
— Изложи се ти, женски баща си остана.
— А ти, разбира се, имаш синове…
— Нито синове, нито дъщери. Сам живея. Пак там, в апартамента на баща ми, на Кутузовски проспект — отговори Саргачов и сякаш да отклони по-нататъшни въпроси, добави: — И мама, и татко починаха.
Беше краят на април, вече се раззеленяваха храстите, а и по някои дървета се виждаха тук-там листенца. Времето беше слънчево и топло и много московчани и московчанки бяха излезли без шлифери и палта.
След като прекосиха „Тверска“ през подлеза, Турецки и Саргачов свиха под арката на масивна сграда сталински тип, минаха по няколко тесни улички и накрая излязоха на Патриаршеските езера. Върху гладката повърхност на езерото, сякаш изваяни от белоснежен мрамор, бяха застинали два лебеда.
— Каква красота — промълви Валерий.
— Неописуема.
— Почакай ме там — кимна Валерий към една пейка, — ей сега се връщам.
И той бързо закрачи към близката сергия за закуски, а Турецки седна на пейката и отправи поглед към застиналите птици. Отдавна не беше идвал насам, кажи-речи от времето, когато работеше в Свердловски район, и сега му изглеждаше странна мисълта, че недалеч оттук, на неколкостотин метра, се носят коли, мирише на бензин и асфалт, цари суета и шум, а тук е тихо и спокойно, във водата се оглеждат старинните къщи, белите лебеди… Я виж! Раздвижиха се! Заплуваха, милите… Колко гордо и величествено плуват! Но защо не е идвал насам толкова дълго време? Стоп! В дома на Цветаева живееше бабата на Валерка — Евдокия Егоровна, баба Дуня. Двамата с него често й ходеха на гости. И не сами, а с приятелки. Баба Дуня пийваше с младите, както сама казваше, по едно напръстниче водка, след което ги оставяше в огромната стая и отиваше при съседката, а те… Е, какво да си припомня! Младежки лудории. Помни само, че в една такава вечер Валера отпрати поредната си приятелка, плака и стена, скърцайки със зъби, обади се на някоя си Лариса и взе да я моли за нещо, да се разкайва и унижава. После дълго лежа с втренчен поглед в тавана, по едно време внезапно скочи и изчезна в нощта. На другия ден Турецки го попита коя е тая Лариса, а той дълго мълча, после каза, че най-страшното за един мъж е унижението. След това откровение посещенията им при баба Дуня прекъснаха. Може би именно затова Турецки бе престанал да идва на Патриаршеските езера…
Саргачов се върна с пластмасов поднос в ръце, на който имаше цветни картонени чинийки със сандвичи и бутилка коняк с нахлупени на гърлото й пластмасови чашки.
— За срещата! — вдигна чаша Саргачов, след като наля от коняка.
— Наздраве!
— И така, да започваме — отново проговори Валерий, като преглътна първия залък от сандвича. — Ти си назначен за шеф, следователно мое задължение е да ти докладвам обстановката в Хонконг, доколкото съм запознат с нея. Надявам се, известно ти е, че аз съм един от водещите специалисти по хонконгските мафиотски структури?
— Не, едва днес научих, че знаеш китайски.
— Впрочем знам го от дете. Баща ми работи няколко години в китайското консулство… Ходил ли си в Хонконг?
— Засега не ми се е случвало.
— Мисля, че ще ти се случи. Така че няма да ти разказвам за красотите на града, ароматите на китайската кухня, както и за червените фенери на масажните салони, а направо ще мина към темата на разговора. Руските мафиоти, кажи-речи, направиха път до Хонконг и се сприятелиха с главатарите на местните тайни съдружия — кръстниците. В Хонконг ги наричат триади. А от подобно приятелство и съюз може да се пръкне едно неуловимо и всемогъщо страшилище. Спецслужбите на Хонконг отдавна вече обърнаха внимание на честите пътувания на руснаците и неведнъж предупреждаваха московските колеги, които обаче нямаше за какво да се заловят. До момента, когато бе прехваната малка пратка хероин от Изток. — Саргачов щракна запалката, запали цигара и дълбоко дръпна. — Разбира се, ти знаеш, че обикновено хероинът влизаше в Русия през Таджикистан, Узбекистан и Туркмения — пакистано-афгански хероин. А задържаната пратка, както изясниха нашите специалисти, е с по-високо качество и хероинът е произведен или в Камбоджа, или в Лаос, но със сигурност не и в Пакистан. С други думи, се открива или вече е открит нов канал за транспортиране. Възможно е и воронежките тайни складове вече да са пълни с качествен далекоазиатски хероин, а руските наркотърговци само да чакат удобен случай да го пуснат на пазара.