Лариса взе цигара, повъртя я между пръстите си, после я сложи обратно в кутията и прокара длани по лицето си.
— Опитвах се да ти го кажа, но нищо не излезе. Ще започна отново.
— Да, Лариса. И бъди откровена. За някои неща направих връзка, но по-добре да чуя всичко от самата тебе.
— Рано е още да знаеш всичко, Андрюша — позасмя се тя. — Но ще се постарая да ти кажа много… Какво наблюдаваме сега в Русия?
— Батак.
— Точно така. Няма да повтарям истините, с които са пълни всички вестници, че старата система отмря, а нова не е създадена и затова батакът, както ти го нарече, е неизбежен. Донякъде човек би могъл да се примири с това положение, ако този батак не беше пълен! И това стана, защото държавата загуби власт над хората и обществото. А знаеш, че според природния закон всяка празнина се запълва. „Минавайте на самоуправление, вземайте власт толкова, колкото пожелаете!“ — обяви президентът. И взеха. Но кой? Отначало голямо парче откъснаха държавните органи. Нормално явление. Откъснаха, и какво по-нататък? Да работят по старата система? Невъзможно. Започна капитализация на страната, а те не са способни да я осъществят. Намериха се други хора. Ловки, безскрупулни, безпощадни. Новобогаташите, така наречените „нови руснаци“, и бившите престъпници, легализираните бандитски босове. Първите се стремят към свръхпечалби, вторите също бързат да получат местенце под капиталистическото слънце, изгряло над Русия. И едните, и другите се смятат за спасители на страната. Но за спасители се смятат и хората, работещи в държавните органи и президентските структури, обаче техните възможности са крайно ограничени. Няма пари. И ето че се появява най-страшната, могъща и очевидно непобедима сила — чиновничеството. Щом като държавата ти дава мизерна заплата, а има хора, които щедро ще ти платят за нужния подпис или че за нещо ще си затвориш очите, ще продадеш някой скапан завод, но заедно с парцела земя, защо да не им направиш услуга? Чиновникът също иска да яде. Започнаха да се дават рушвети, шири се корупция, няма нещо, което да не се купува и продава…
— Всичко това е много интересно и познато — обади се Андрей, като разбра, че Лариса няма да продължи, — но аз бих искал да чуя нещо друго.
— Ще чуеш — успокои го тя и дълбоко дръпна от цигарата си. — Ще ми налееш ли?
— Вино?
— Не, с водка започнахме, не искам да ги смесвам… Яж де! Не ти ли харесва? А аз толкова се постарах!
— Всичко е много вкусно.
— И какво да прави новоизлюпеният лидер? Откъде да вземе пари? Разходите са огромни, а са му отпуснали жалки копейки. Благодаря на умните хора, подсказаха ми. И намерих.
— От Алберт Георгиевич?
— И от него също.
— И срещу какво?
— Срещу какво, питаш? — тихо и някак зловещо повтори Лариса. — Бих ти казала, но засега ще се въздържа… Впрочем нашата организация разполага с много неща, които може да се продадат. И то за добри пари. Мога например и теб да уредя със самостоятелна къща в центъра на столицата.
— Имам си всичко. — Андрей замълча, колебаейки се дали да зададе въпроса, който го вълнуваше, но накрая се реши: — Може би ще те оскърбя, Лариса, но все пак искам да те попитам…
— Не се безпокой, питай каквото искаш!
— Вземала ли си рушвети?
— А ти как мислиш? — отговори тя на въпроса с въпрос.
— Аз нищо не мисля, а питам.
— Вземала съм.
— И много ли?
— Зависи… В прекия смисъл на думата, мисля, че не са много. Що се отнася до другите доходи, те са неизмеримо по-високи.
— Ясно.
— Какво ти е ясно, Андрюша, мое мило момче? — тъжно възкликна младата жена. — А нима ти не отделяш за господин Городецки своеобразен рушвет?
— Това е друго. Аз не съм на държавна служба, не служа на народа.
— Навсякъде е едно и също, Андрюша. Едно и също.
— Господин Попов-Городецки настоятелно ме помоли да разговаряме, след като ме потърсят по телефона и ми направят предложение, а при тоя разговор… Сама разбираш.
— Ами разговаряйте. Защо да не поприказваш с такъв умен човек, а заместник-председателят на търговска банка „Диана“ съвсем не е глупак! Дори заплата не получава там!
— Защо? — изненада се Андрей.
— Защото не е глупак. Превежда парите в сметката на Патриаршията. Той е много набожен.
— И все пак какво да кажа на Алик?