— Разговорът ви може и да не се състои.
— Не разбирам…
— Ако имаш желание — моля, ако ли не — ще минете и без тоя разговор.
— Значи има много по-могъщи хора от Алик и неговата мафия? — Андрей помълча, но отговор не последва и той продължи: — И тези хора искат да работя за тях.
— Каза го точно. Донемайкъде точно.
— И що за хора са това?
— Не бъди наивник, Андрей. Щом като преговаряш с мене, значи аз съм свързана с тях. А на мен, предполагам, вярваш?
— Ще отговоря със собствените ти думи: „Не съм ти се обаждала цели десет години.“
— Станал си твърде предпазлив — намръщи се Лариса. — Известно ли ти е откъде получава основните си доходи господин Городецки?
— Когато човек кисне по казината, понякога научава съвсем удивителни неща.
— Може ли по-конкретно?
— Наркотици.
— Точно така. Господата Городецки и Фишкин получават основните си доходи от тайното пласиране на наркотици в техните заведения: казина, цяла мрежа от нощни клубове, дискотеки, модерни кафенета и ресторанти, хотели. Но наркотиците трябва да се доставят, да се прекарат през границата и през страната… Говори ли ти нещо името на Ваня Иванов, по прякор Монголеца?
— Бегло съм чувал за него. Споменават го шепнешком и с голямо уважение.
— Има защо. Ваня оглавява много мафиотски структури, всепризнат бос е, държи в ръцете си наркобизнеса, проституцията и търговията. Кой знае защо, напоследък престанаха да му харесват господата Городецки и Фишкин. И със сигурност ще ги смаже. Одеве попита откъде идва заплахата за теб. От Ваня Монголеца. Слухът за „краля на казината“ е стигнал до ушите му. И ако в момента той си беше в Русия, ти отдавна щеше да работиш за него. Впрочем в Москва ще се намерят хора, които ще изпълнят всяка негова заповед… Мисли, Андрей Андреевич.
— Няма какво да му мисля, има само един изход. Ще работя за теб, но по-добре с тебе.
— Именно така ще бъде. С мене.
— Само една сила е в състояние да противостои на империята на Монголеца, и тя е Федералната служба за безопасност.
— И този път го каза точно!
— А във ФСБ работят различни хора — спомни си Андрей думите на Городецки.
— Да, различни са — съгласи се Лариса. — Но онези, с които ще работиш, имат чисти биографии и благородна цел. ФСБ не е заплаха за тебе, а спасение. И забрави всички глупости, които ти е надрънкал Алик Попа.
— Интересна работа имаш — усмихна се леко Андрей.
— И твоята е не по-малко интересна. Разбрах накъде биеш. Малцина влизат в голямата политика без помощта на големи пари. Аз не съм от тях. Моят път, както се казва, е сложен и лъкатушен. И такива като мен са болшинство. Ти не виждаш ли какви хора седят в Държавната дума?… Милионери, мултимилионери, дори милиардер! А зад всяко голямо богатство се крие престъпление… Кой го е казал?
— Балзак.
— Всичко знаеш.
— Добре би било да чуя нещо за благородната цел на ФСБ — сериозно каза Андрей, но в тона му прозвучаха иронични нотки.
— Недей така, Андрей. Къде отиват парите, получавани от Городецки? За личното му обогатяване. Къде ще отидат средствата, които, да речем, ще спечелиш ти? Например за създаването на Дисниленд паркове в Москва, Петербург, Нижни Новгород и другите големи градове. Нима това е лошо?
— Дори много лошо. Радост за децата, а кой ще обира каймака от млякото им?
— Много си умен! — разсмя се Лариса. — С теб човек не може да скучае. Каймака, казваш? Ти, аз, той — посочи тя снимката на Павлов — под шапката на движението „Прогресивни жени“.
— Дисниленд паркове — замислено произнесе Андрей. — Това са милиони и милиони долари… В Русия не могат да се намерят.
— Кой ти е казал, че ще работиш в Русия? Стига ти толкова, наработи се тук. Отсега нататък на твое разположение са всички световни казина. Ще заминеш с него — Лариса отново посочи снимката на Павлов — или с мен.
— По-добре с тебе! — бързо каза Андрей.
— За всичко ли се споразумяхме?
— Аз плащах на господин Городецки четиридесет процента от печалбата.
— Ти можеш изобщо нищо да не плащаш, но парите трябва да работят, да са в обращение, а не да стоят вързани в чорап. Печалбата от тях, а тя няма да е малка, ще се дели поравно — с тон, изключващ всякакви възражения отговори Лариса.
— С Городецки трябва да се срещна. Той беше честен с мене.